Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Какре? — попита той. Вещерът потрепна леко и бавно завъртя мъртвешкия си лик към посетителя си.
— Дойдохте, значи — изхъхри старецът. В гласа му се долавяше някаква обърканост и сънливост. Авун се запита дали пък случайно не беше прекъснал Чаросплитането на Какре.
— Поискали сте да ме видите — рече Лорд Протекторът.
Върховният Чаросплетник остана безмълвен за известно време, след което заговори отново, вече с доста по-решителен тон:
— Така е — рече той. — Фейа-корите отново са готови. Какво ще ме посъветвате?
Авун изгледа отнесено Какре. Зад вечното му изражение на апатия и незаинтересованост се криеше безжалостен, остър като бръснач ум. С кльощавата си фигура и плешивото си теме той изобщо не изглеждаше като най-значимия след вещерите човек в Аксками, но външността често можеше да бъде измамна. Лорд Протекторът се бе възползвал от хаоса, за да възкачи фамилията Коли на върха, докато всички други благороднически семейства бяха низвергнати, и за съвсем кратко време се превърна от обикновен фигурант на вещерите — човешкото лице на техния режим — в безценен за тях играч.
— Зила — рече той.
— Зила? — повтори учудено Какре. — Защо не ги нападнем? Защо не ударим директно Сараку?
— Те очакват да потеглим на юг и да се опитаме да превземем моста Сасако — обясни Авун. — Не трябва да правим това. Да им покажем, че можем да ги размотаваме по целия им фронт. Така ще ги принудим да разцепят армиите си, защото няма да знаят откъде ще дойде следващият удар. Нападнете Зила с фейа-корите, превземете я и сложете там гарнизон.
— Какъв ще е смисълът от това? — попита нетърпеливо Чаросплетникът. — Какво ще постигнем, като откъсваме по един град от тях?
— Войната не трябва да се води прибързано, Какре — каза Авун. — Мисля, че вече трябва да сте се убедили в това. Помните ли как беше в началото? Първия удар из страната след завладяването на Аксками? Тогава стратегията ви беше да изпращате колкото се може повече армии към целите ви, разчитайки, че ресурсите ви са неограничени. Тогава бяхте разгромени от десетократно по-малобройни от вас сили. Защото те използваха тактика. Те знаят как да водят войни. — Лорд Протекторът повдигна вежди. — Както и аз.
Мъжът усещаше омразата в погледа на Какре даже иззад очните процепи на Маската му. Беше необходимо да напомня на Чаросплетниците за своята значимост отново и отново, за да не би да го забравят, ала това си беше доста рисковано. Ако Върховният Чаросплетник изпуснеше нервите си, последствията за Авун щяха да са пагубни.
— Кажете ми подробностите — рече внезапно старецът и Авун усети как възелът в стомаха му се поотпуска. Той започна да обяснява плана на господаря си, припомняйки си местонахождението на бойните единици и тяхната численост. И ако преди години би изпитал чувство за вина при предателството спрямо сънародниците си, сега не усети нищо такова.
Началото на войната изобщо не се бе развило според очакванията на Чаросплетниците. Те бяха предвидили пълното рухване на Империята, което щеше да им позволи да смажат неорганизираната опозиция с многочислените си армии. Обаче не знаеха нищо за Сестрите. Аленият орден заши раните, които Чаросплетниците бяха нанесли, и като осигури защита на благородниците срещу вещерите, аристократите оказаха изненадващо сериозна съпротива. Те бързо разбраха, че противниците им си нямат и понятие от военна тактика и стратегия и обърнаха това в своя полза. Чаросплетниците имаха преимущество по отношение на числеността, ала опитните пълководци на Империята, врели и кипели в множество сражения, ги накараха скъпо да си платят за всяка педя земя, която завземаха. Постепенно стана очевидно, че дори неограничените на пръв поглед ресурси на вещерите не могат да си позволят подобни загуби и Империята премина в контраатака.
Тогава удари часът на Авун. Новите господари на Сарамир не бяха пълководци — те не се интересуваха от историята и поради тази причина не бяха научили уроците й, а на всичкото отгоре повечето от тях се тътрузеха по ръба на бездната на лудостта. Лорд Протекторът беше хитър и проницателен и под неговото ръководство армиите на Чаросплетниците изведнъж станаха далеч по-ефективни и контраатаката на Империята бе преобърната в патова ситуация.
Предимството бе изгубено. Поддръжниците на Империята се оттеглиха в Южните префектури и започнаха да ги отстояват с всичките си сили. Щетите, причинени на армиите от неумението на вещерите да водят бойни действия, и огромните райони, които трябваше да държат под окупацията си, доведоха до стопяване на подразделенията от Различни хищници, а им бяха необходими години, за да отгледат нови. Времето беше същевременно и на тяхна страна, и против тях, защото всеки вещерски камък, открит от Чаросплетниците, ги правеше по-силни, но и ускоряваше покварата в земята, която убиваше посевите.