Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Вещерите бяха нетърпеливи. Те се бо яха армиите им да не умрат от глад. Авун добре съзнаваше това, ала не можеше да проумее какво лежи под лудостта на Чаросплетниците. Лорд Протекторът виждаше, че Маските и вещерските камъни им даваха огромна власт — даже напълно ги разбираше, — но същите тези камъни предизвикваха заразата. Вещерите се мъчеха да запазят това в тайна, ала само слепец не би могъл да съзре взаимовръзката. За какво им беше една отровена земя? Дори те трябваше да ядат.
Какре едва ли щеше да му отговори на тези въпроси. Както винаги, той щеше да потърси най-доброто за себе си. Докато беше Лорд Протектор, щеше да има свободата да маневрира. Нека другите благородници водят безнадеждната си война срещу вещерите. Авун бе превърнал предателството в наука и тя му служеше добре. Когато му дойдеше времето, щеше да предаде и Чаросплетниците.
В момента обаче говореше тихо и спокойно на Какре, учейки го как да убива някогашните си съюзници на фона на крясъците на другите обитатели на преизподнята, която го заобикаляше.
Откри жена си в покоите й. Това изобщо не го изненада, защото тя рядко ги напускаше.
Мураки ту Коли беше тиха, бледа и дребна женица — елегантен призрак, чийто глас почти винаги звучеше като шепот. Дългата й черна коса бе разделена на път по средата и падаше свободно от двете страни на лицето й, лишена от каквито и да е украшения. Бе облечена с бродирана светловиолетова рокля и носеше меки черни чехли, защото не обичаше звука, който издаваха обувките върху облицования с твърд лач под на Императорската цитадела. Перото й изписваше вертикални редици от символи по белия лист, когато Авун влезе в стаята й.
Тя се престори, че не го е забелязала. Това също не беше нещо ново за него. Съпругата му прекарваше по-голямата част от времето си в света на фантазиите си и когато беше там, реалният свят сякаш преставаше да съществува за нея. Някога, когато бракът им все още можеше да се нарече нормален, тя му беше казала, че не знае какво правят ръцете й, докато е в това състояние. Авун не се престори, че я разбира. В онези години се възхищаваше на дарбата на жена си, а сега тя го вбесяваше. Тя я използваше като убежище и все по-често отказваше да се връща в истинския свят.
— Добре ли върви? — попита мъжът. Нямаше нужда да пита за какво се разказва в книгата, защото всичките бяха за Нида-джан.
Мураки не каза нищо. Тя довърши изречението си, след което остави перото си и изгледа съпруга си изпод черния водопад на косите си.
— Добре ли върви? — повтори той въпроса си.
Мураки кимна безмълвно.
Лорд Протекторът въздъхна и седна близо до нея. Кабинетът й беше малък, претъпкан с най-различни вещи и лишен от прозорци към външния свят, поради което се налагаше да бъде осветяван от фенери. В горната част на едната стена имаше неголямо отверстие, снабдено с орнаментирана решетка, чиято функция беше да осигурява вентилация на въздуха. Тази стая беше пълна противоположност на откритите и слънчеви места, където Мураки обичаше да пише. Тя ненавиждаше този кабинет и мразеше да работи тук. Това бе добре известно на Авун и тя го знаеше. Жената бе приела мъченическата си орис и това беше нейният начин да протестира, задето бе принудена да остане в Аксками, когато повече от всичко й се искаше да е у дома си край залива Матакса.
Авун остана загледан в нея за известно време. Погледите им не се срещнаха, защото Мураки се взираше в отсрещната стена.
— Сигурна ли си, че няма да се чувстваш по-добре в по-голяма стая? — попита след цяла вечност Лорд Протекторът.
— Местният въздух не ми понася — отвърна съпругата му. — Как мина срещата с Какре?
Той й разказа за какво бяха говорили, доволен, че имат тема за разговор. Обикновено жена му не споделяше интересите му, но поне можеха да си приказват за политика. Или по-скоро той можеше да й говори за политика — тя никога не подхвърляше и една реплика. Обаче го слушаше. Все пак това беше по-добре от нищо.
Когато изчерпа темата, Авун почувства, че разговорът върви доста добре, ето защо реши да повдигне нова.
— Това не може да продължава, Мураки — рече той. — Защо си толкова нещастна?