Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Къде е Номору? — попита отнесено Кайку.
Събеседничката й изсумтя пренебрежително, с което показа колко я интересуваше местонахождението на разузнавачката. Както и се очакваше, Номору не бе успяла да се сближи с Кайку по време на дългото им пътуване от Южните префектури. Дори Фаека, която бе толкова толерантен човек, бе започнала да се дразни от грубите маниери на съгледвачката.
— Бъди внимателна — рече Кайку след малко. — Чаросплетниците вероятно са нащрек. Не отслабвай защитата си, докато не излезем от града. — Тя погледна към тъмния облак, надвиснал над престолния град, и усети как стомахът й се свива на топка. — И не използвай своята кана, освен в случаите, когато трябва да се скриеш присъствието си от вещерите. Тя ще ги насочи директно към нас.
— Звучиш ми притеснена, Кайку — усмихна се Сестрата. — Няма нужда ми напомняш какво да правя — добре зная как трябва да се държим.
Спътничката й я изгледа извинително. Дарбата на Фаека да вижда вътре в хората отстъпваше само на тази на Лусия; тя имаше необикновени емпатични3 способности.
— Естествено, че съм притеснена — изтъкна тъмнокосата жена. — Що за глупачка трябваше да съм, ако не се чувствах така?
— Такава глупачка, която се нагърби доброволно с тази мисия — подметна Фаека, но Кайку не се засмя. Настроението й бе смазано от злокобния облик на непознатия град, който се приближаваше неумолимо към тях.
Огромната молитвена арка, издигаща се над портата, под която Керин се втичаше в Аксками, бе изстъргана жестоко и всички благословии бяха заличени. Пуфтящият, бълващ дим шлеп се носеше неотклонно към нея и Кайку се запита какво ли щяха да открият отвъд гладката й паст… Какво ли ги чакаше в търбуха на града?
Ако можеше да избира, кракът й изобщо нямаше да стъпи на шлепа. Пътищата обаче бяха строго охранявани от Чаросплетниците и беше по-лесно да се промъкнат незабелязано в Аксками от пристанището, което винаги гъмжеше от народ. Ето защо бяха принудени да оставят конете си в едно малко градче на южния бряг на Керин и да се качат на корабчето. Младата жена презираше всяка секунда, която бе прекарала на това корито с механични гребни колела. Това изобретение беше дело на вещерите, които го бяха създали, без да се замислят за евентуалните последствия. Тя гледаше мазния дим, бълван от двата комина на шлепа, с унили и безрадостни очи.
„И въпреки всичко Чаросплетниците не са истинският ни враг“, напомни си Сестрата. „Те са само слуги на по-голям господар.“
— Кайку — прошепна внезапно Фаека, а в тона й се долавяше предупреждение. — Чаросплетници!
Тъмнокосата жена вече ги бе усетила — хищните им съзнания се стрелкаха като акули, плъзгащи се под повърхността на света. Търсеха Сестри — ослушваха се за най-малкото смущение в тъканта на Чаросплетието, което би издало присъствието на най-страшните им врагове. Шансът Кайку и Фаека да бъдат забелязани беше нищожен, ала човек никога не трябва да разчита единствено на шанса. През последните години способностите на Чаросплетниците бяха станали непредсказуеми. Всеки вещерски камък, който пробуждаха, увеличаваше силите им, и те бяха изненадвали Аления орден повече от веднъж. Демоните фейа-кори бяха най-скорошният пример за това.
Фаека и Кайку се втъкаха в Чаросплетието, сливайки се със златистите нишки, докато станаха неподвижни за възприятията на вещерите като дъските на палубата под нозете им. Те постигнаха това с цената на лека концентрация и минимални усилия, които дори не обагриха в червено ирисите им, което по принцип съпътстваше всяка проява на тяхната кана. Двете Сестри останаха в това състояние, докато вещерите преминаха над тях, без да ги забележат, и продължиха по-нататък.
3
Емпатия (псих.) — способност за съпричастие и съчувствие — Бел. прев.