Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Вие двамата познавате ли се? — попита Фаека, обръщайки се към Джуто и Номору. От мига, в който мъжът бе заговорил, Кайку си задаваше същия въпрос.
Бръснатият мъж се ухили широко, при което показа големите си кафяви зъби.
— Ние никога не забравяме своите.
— Да не сте били от една и съща банда? — полюбопитства Фаека, ала Номору само я изгледа навъсено.
— Преди доста време — отвърна Джуто. — Бяхме я отписали — той погледна към разузнавачката. — Тръгнах да те търся и проследих дирите ти до човека, който те беше татуирал за последно. Той ми каза, че си…
— Джуто! — прекъсна го внезапно жената. — Това не е тяхна работа!
Очите на мъжа проблеснаха за миг, след което на лицето му се появи изражение на опасно спокойствие.
— От доста време вече не си Номору ен Гарика — процеди той с непогрешима заплаха в гласа си. — Внимавай как говориш с мен.
Тя само го изгледа безмълвно — мършаво създание със стърчаща във всички посоки заплетена коса, което се взираше предизвикателно в два пъти по-едрия от нея мъж. В никой от двамата обаче не се четеше страх.
— Какво е положението в града? — попита Кайку, за да разсее напрежението. Въпросът й имаше по-голям ефект от очаквания, защото Джуто избухна в смях и поклати глава.
— Да не сте били със завързани очи по пътя за насам? — попита той. — Хората са смазани. Лорд Протекторът държи столицата под желязната си пета и ще ни мачка, докато не ни направи на прах и кости. Аксками е градът с най-много запаси от храна в цял северозападен Сарамир и въпреки това стотици хора умират от глад всеки ден. Единственото хубаво нещо е, че поне вече няма благородници, които да изплюскват всичките провизии, както беше през доброто старо време на Империята. — Сарказмът му беше очевиден и язвителен. — Работниците получават храната. Както и черностражниците и проклетата армия от Различни зверове на Чаросплетниците — това се разбира от само себе си. Бедняшкият квартал обаче страда както винаги, защото някои от нас по-скоро биха умрели, отколкото да превиват гръб в тези прокълнати от боговете конструкции, които построиха на мястото на храмовете ни.
— Какво правят там? — попита Фаека. Сестрите още не бяха успели да разберат каква бе функцията на металните съоръжения на Чаросплетниците в градовете.
— Нямам никаква представа — поклати глава мъжът. — Всеки работник знае само своята задача, а досега никой не може да каже до какво водят задачите на всички. Едва ли произвеждат нещо. Просто поредната проклета вещерска мистерия.
Здравенякът се изправи и отново се доближи до прозореца, надзъртайки към улицата. Когато се върна, вече подбираше по-внимателно думите си.
— Ами тази мъгла? — продължи той. — Старите хора кашлят кръв и умират, майките помятат, болните не оздравяват, а всяко порязано място се инфектира. Що за хора биха завзели града, само за да го отровят впоследствие? Що за абсурд е това?
Въпросът му не бе отправен към никоя от тях, ето защо те останаха безмълвни. Джуто се огледа и се облегна с гръб към стената, кръстосвайки ръце на гърдите си.
— Те поставиха боговете извън закона — промълви той. — Всичките. Изкореняват и най-малката възможност за бунт, като ни забраняват да се събираме повече от петима на едно място. Според мнозина именно поради тази причина сринаха храмовете. Но, всемогъщи богове, в това няма никакъв смисъл! Оставиш ли на хората утехата на вярата, те ще бъдат кротки и покорни, ала ограбиш ли надеждите им, веднага ще се разбунтуват. — Мъжът се почеса зад ухото и изсумтя. — Някои казват, че вещерите искат да се примирим с факта, че сме обречени. Аз обаче не вярвам в това. Мисля, че те просто мразят боговете. Или ги мразят, или се страхуват от тях.
— Мислиш ли, че Аксками би могъл да се надигне срещу потисниците? — попита Кайку.
Джуто въздъхна горчиво.
— Можеш да стовариш огромна армия пред стените на града и никой няма да се осмели да отвори портите. Не става въпрос само за смелост, макар че и смелостта сега е кът. Хората са слаби и болнави. Черностражниците са сити и силни, а отгоре на всичко непрекъснато увеличават броя си, защото всеки месец все повече и повече хора се присъединяват към тях. Те виждат как умират семействата им и принципите им се изпаряват като утринна роса. Да не забравим шпионите и доносниците, които гледат да свършат колкото се може повече работа, за да си напълнят тумбаците. Вещерите научават всичко, било чрез проклетите сили, които притежават, било посредством предателите и продажниците. В мига, в който се появят слухове за нов водач, плъзва и мълвата, че вече е мъртъв или изчезнал. И за да бъде картинката пълна, да не пропуснем и Различните изчадия. Чаросплетниците само трябва да щракнат с пръсти и тия противни твари вече сноват по улиците.