Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Сред престарелите Чаросплетници се тътреха и куцукаха и по-млади техни събратя, които още не бяха станали жертви на лудостта на своята каста. Това бяха офицерите и помощниците на Какре и те се грижеха ревностно за своите владения сред хаоса и безредието на горните етажи на Цитаделата. Изратеността им се проявяваше само след Чаросплитането, когато травмата от напускането на блажения свят на златистите нишки задействаше всевъзможните им зверски инстинкти.
Вещерите винаги гледаха да крият истинските измерения на пораженията, които техните Маски им нанасяха, и често обричаха на доживотно заточение в планинските си манастири най-тежките случаи на деградация. В Императорската цитадела обаче неумолимата ерозия на съзнанията им бе повече от очевидна. Поне гладът осигуряваше достатъчно жертви на онези Чаросплетници, които обичаха убийствата и изнасилванията, помисли си Авун. Той гледаше да не погубва живота на обучените си прислужници, когато можеше да го предотврати, предпочитайки да използва за тази цел селяни или жители на Бедняшкия район, но необходимостта да бъдат отвеждани под охрана до гладните за насилие вещери отне живота на мнозина от стражите му. Сякаш обещаната от Какре закрила се отнасяше само за Авун и всички останали, които пристъпеха в покоите на Чаросплетниците, бяха считани за законна плячка.
Някога Слънчевият чертог беше изумително красив. Покривът му представляваше гигантски купол, обагрен в зеленикаво и златисто, а огромните прозорци с форма на венчелистчета бяха разположени в идеална симетрия под розетката в центъра на тавана. Стъклото бе голяма рядкост в Империята, а още по-рядко можеше да се види по сарамирските прозорци; тук обаче пъстроцветните прозрачни повърхности сътворяваха истинска феерия от различни образи и картини, които Окото на Нуки изпълваше с живот през отминалите дни. Сега черният облак, прострял отровната си мантия над престолния град, възпираше слънчевите лъчи и караше Авун да си мечтае за пълен мрак — дори покривалото на нощта беше за предпочитане пред потискащата сивота, възцарила се навред.
Какре беше взел Слънчевия чертог за себе си и го бе украсил с произведенията на зловещото си изкуство. В трите ложи, облицовани с дърво и злато, където в древните времена се бяха събирали членовете на Съвета, за да чуят речта на някой оратор или да се насладят на театрално представление, сега висяха отблъскващи и уродливи силуети. Лорд Протекторът се опитваше да не мисли за тях. Върховният Чаросплетник бе превърнал Слънчевия чертог в изложбена зала, пренасяйки тук по-голямата част от гнусните си творения. Всяко от тях бе изработено от кожите на мъже, жени и животни, одрани живи от вещера по време на чудовищните му изблици.
Бяха разместени след последния път, когато Авун го беше посетил, и той несъзнателно потърси с поглед фигурите, които се бяха врязали най-дълбоко в съзнанието му — прегърбения изрод, чиято лява половина бе ушита от кожата на мъж, а дясната — от кожа на жена; крилатото създание, чиито пера бяха изработени от щавени сухожилия; крещящият мъж, от чиято зейнала уста надничаше друго лице. Сред осакатените хора, животни и птици се виждаха множество съшити от най-различни кожи същества, чийто невъобразимо отвратителен облик ги поставяше отвъд всеки опит за класификация. Концентрацията на болка, страдание и ужас в това помещение идваше в повече дори на хладнокръвен мъж като Авун, а крясъците на Чаросплетниците от съседните покои обтягаха допълнително нервите му.
Върховният Чаросплетник Какре също беше там. Явно бе потънал в някакъв транс, защото стоеше неподвижно в средата на покрития с мозайка под на залата. Авун се приближи тихичко до него, наблюдавайки го за някакви признаци на движение, защото напоследък се бе научил да бъде изключително предпазлив в присъствието на вещера. През последните няколко месеца душевното здраве на Какре се бе разклатило неудържимо и всеки път, когато Лорд Протекторът се намираше в компанията на стареца, той се притесняваше за безопасността си.
Авун се вгледа в изгърбената фигура пред себе си. Като всички от кастата си, Върховният Чаросплетник бе облечен с тежки, парцаливи одежди, съшити от най-различни кръпки, които никак не си пасваха една с друга и бяха украсени с всевъзможни орнаменти, сред които кокалчета, кичури коса и какво ли още не. Голямата качулка закриваше донякъде изпития мъртвешки лик, който всъщност представляваше неговата Истинска маска — тя бе изработена от изсушена човешка кожа, а под нея се криеше още по-отвратителна физиономия. Лорд Протекторът никога не беше виждал истинското лице на Какре и нямаше никакво желание за това.