Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Тази гледка накара Кайку да се замисли за Тсата и неговото мнение за обществото й — младата жена се зачуди какво ли би казал за сегашното състояние на Сарамир. Почти го бе забравила през годините, когато се отдаде на изучаване на тайните на Аления орден под вещото ръководство на Кайлин, ала идеите му не я бяха изоставили и тя често се опитваше да мисли за проблемите на родината си от неговата гледна точка, за да бъде малко по-обективна. Именно защото никой не поставяше под съмнение нещата в Империята, Сарамир бе изпаднал в такова положение — дълбоко вкоренената вяра, че обществото не може да функционира без вещерите, беше позволило на Чаросплетниците да изтръгнат Империята от ръцете на тези, които я бяха създали. Тсата й беше помогнал да прозре всичко това, но после се завърна в родната си Окхамба, за да предупреди народа си за случващото се в Сарамир. Докато вървяха през немотията и мизерията на Бедняшкия квартал, Кайку се запита дали ткиуратецът изобщо щеше да се върне.
Връзката им живееше на втория етаж на една порутена къща и трябваше да се изкачат по разнебитените стълби, укрепени със стъбла камакова тръстика, за да се доберат до вратата. Безпокойството на Кайку растеше, откакто слязоха на сушата, и тя непрекъснато се ослушваше. В момента призрачната тишина се нарушаваше от далечния тътен и тракане на една от подобните на гигантски бръмбари постройки на Чаросплетниците. Въздухът бе тежък за дишане и миришеше ужасно. Ако не знаеше, че тялото й инстинктивно неутрализира отровите, които инхалираше, Кайку щеше сериозно да се замисли за щетите върху здравето си. Всемогъщи богове, как изобщо хората живееха в тази клоака?
Номору разклати камбанката и вратата се отвори от един мъж с жълтеникаво, болнаво лице. Очите му се разшириха от изумление при вида на разузнавачката. След неловка пауза те размениха паролите си и той ги въведе вътре. Озоваха се в една гола стая с опърпани рогозки по земята. Плъзгащите се врати бяха полуотворени и зад тях се виждаше вехт бюфет, по чиито полици бяха наредени захабени глинени съдове. Прозорците на помещението бяха закрити от завески, които го правеха още по-сумрачно. Едър мъж с бръсната глава бе отместил едното перде и наблюдаваше улицата, ала щом жените влязоха вътре, пусна завеската и се обърна към тях. Беше грозноват — с дебели устни, сплескан нос и вечно намръщени вежди.
— Номору? — учуди се той. — По духовете, никога не съм очаквал, че ще те видя отново! Изобщо не си се променила.
Съгледвачката вдигна рамене, без да каже нищо.
Той погледна към Сестрите.
— А вие трябва да сте Кайку и Фаека. Кой кой е?
Въпреки неофициалния му тон, двете жени се представиха според изискванията на етикета.
— Добре — каза мъжът. — Сигурно вече сте се досетили кой съм. Джуто ен Гарика. А този на вратата е Лон. Има и други, но не се събираме тук. На първо време ще работите с мен и Лон.
Кайку го наблюдаваше внимателно. Произношението и маниерите му просто крещяха, че е израснал в Бедняшкия квартал. Като повечето хора тук, той нямаше фамилно име и бе сложил на негово място място названието на бандата си, а предлогът „ен“ означаваше буквално „част от“ на Нисшия сарамирски. Физическият му облик бе меко казано заплашителен. Обикновено това не би стреснало Кайку — все пак вече беше Сестра от Аления орден, — ала потресът от падението на Аксками и обстоятелството, че не можеше да използва силата си зад стените му, я караше да се чувства изнервена.
Джуто седна с кръстосани крака на една от рогозките, без да покани гостенките си, ала Номору последва примера му и двете Сестри направиха същото. Лон се отдръпна незабелязано, оставяйки ги сами. Неподдържаната и необзаведена стая обиждаше изтънченото естетическо чувство на Кайку, но младата жена си напомни да не се държи превзето. Ако това беше най-големият й проблем по време на престоя й в столицата, щеше да се смята за благословена от Шинту.
— Викам да се хващаме за работа — рече Джуто и погледна към Сестрите. — Само да уточним едно нещо — всички знаем какви сте и сме наясно с вашите особени… възможности. — На Кайку й бе приятно да чуе, че познатата нотка на отвращение, с която се сблъскваше почти всеки път, когато ставаше дума за Различните й способности, отсъстваше от гласа на здравеняка. — Ще бъде най-добре, ако никой не ги споменава на глас. Заговорите и плановете минават и заминават, но ако някой чуе за това, веднага ще ви изпее на Черната стража. — Той видя, че Фаека поглежда към вратата и допълни: — Лон знае. Можете да разчитате на него. Нито думичка обаче на останалите!