Светлина в мрака

— Но не и приятни, а? — присмя се Чарлз. — Спомням си как мразеше скучните дни, през които трябваше да слушаш лъжите на един грубиянин, който се оплакваше от друг, и да установиш кой от двамата е прав.

— Това задължение е подходящо за мен — отговори той.

— И моите благодарности, синко, за отмяната — каза лорд Питър. Шпорите му звъннаха по каменния йод, докато крачеше с кучето и двамата младежи зад него.

— Ти също яздиш, татко — извика Кимбол.

— Вярно е — призна Уилям, като прегърна момчетата, които се сгушиха в ръцете му. — С помощта на тези пажове и на лейди Сора.

— Яздиш бойния си кон? — попита Реймънд изненадан.

— Не, не съм такъв глупак, за да яздя него. Намериха ми един грамаден кон, достатъчно голям, за да ме носи, и достатъчно млад, за да е запазил своя дух.

— И двамата се разбират — похвали се Кимбол. — Мислят като едно цяло и почти не се налага да се докосваме до повода, свързан към юздата.

— С повод? Като жена? — промърмори Артър. — Сигурно е много обидно!

— Ни най-малко, необходимо е — отговори рязко Уилям.

Лорд Питър излезе напред.

— Добре дошли в нашия дом. Милорд Реймънд. — Те се прегърнаха, леко докосвайки бузите си. — Никълъс. Чарлз. Артър. Вие наистина сте пораснали.

Кимбол се запревива от смях.

— Така казва на всички момчета, които не е виждал известно време.

Мъжът се засмя гръмогласно.

— Значи винаги има момчета, които обучава.

— Човек няма избор. Той или расте, или се смалява. Надявам се, че в моите очи вие винаги ще растете, Кимбол.

Като поиска тихо стол, Сора седна успокоена в своя ъгъл. Сега тон на разговора щеше да дава лорд Питър, а той не е такъв глупак, че да говори безкрайно дълго за битки и да причинява мъка на Уилям.

Бартли се приближи и съобщи:

— Вечерята е готова, миледи. Ще дойдете ли на масата?

— Не, Бартли. — Тя се усмихна на загрижения селяк и потупа Була по главата. Още с влизането кучето я бе открило и сега се притискаше до рамото й.

— Тези благородни рицари, без да искат, ще се изпуснат пред лорд Уилям за моята слепота. Оттук ще ръководя сервирането.

— Аз ще донеса рибения пай — каза решително Бартли — и кана с вино. Виното ще ви затопли, а рибеният пай днес е чудесен.

— Хайде, кавалери — извика лорд Питър. — Моят коняр ми каза, че кобилата в конюшнята е дала чист и породист приплод. Хайде да отидем и да видим жребчетата.

Разговорът бързо премина към коне, оглавници и седла. Мъжете излязоха от залата, а слугите се спуснаха да изпълняват нарежданията.

Избърсаха хубаво голямата маса и я застлаха с бяла покривка с ресни по края. В средата беше поставена солта. Тогава хлебарят попита Сора:

— Миледи, как да подредим мъжете? Милорд Реймънд е граф, а след смъртта на своя брат лорд Никълъс е барон. Лорд Реймънд трябва да седи пред солта, но лорд Питър твърди, че в замъка си той е господар, освен когато имаме посещение на самия крал.

— Съвсем правилно — Сора кимна. — Така че лорд Питър и лорд Реймънд ще седнат пред солта. Лорд Уилям ще се храни в една тарелка заедно е Никълъс, лорд Питър с Реймънд, а Чарлз с Артьр. Така ги подреди.