Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
Никълъс ронеше трохи с пръстите си, докато слушаше, но повече не можеше да мълчи.
— Ако моите васали не зачитат властта ми и се женят, а после се съюзяват срещу мен, и на мен ще ми заседне на гърлото.
— Лично аз смятам, че тяхната женитба беше след по-малко от два месеца от развода с разстроения Луис — каза Чарлз. — Независимо колко велик е Луис, той едва ли желае да повярва, че онази дяволица, която сам не можа да укроти, с радост е скочила в леглото на друг мъж. В леглото на по-млад мъж.
— Звучи така, сякаш бракът е политически акт, а брачното легло — предпочитание — отбеляза Уилям.
— Когато Елиънор беше кралица на Франция, се оплакваше, че вместо за крал се е омъжила за монах.
— Тази противна жена роди на Луис само дъщери — напомни им Чарлз.
— Бедният Луис не можа дори да спечели битката, когато нахлу в Нормандия, за да срази бившата си жена и нейния нов мъж. Хенри го нападна от запад и разби войската му — каза Реймънд и всички мъже шумно се разсмяха. — За Англия беше светъл ден, когато френският крал беше разтревожен и мъжете се наслаждаваха на поражението на Луис.
— Какво казва днес Луис за това? — попита Уилям.
Реймънд отговори с неприкрито задоволство:
— Какво може да каже? Елиънор ще има бебе това лято и според предсказанието на звездите, ще бъде син.
— Значи младият жребец ще създаде онова, което старият светец не можа. — Уилям се облегна усмихнат.
— Така че Хенри има средства да продължи битките, докато щастието не се обърне.
— Той има средства да закупи Англия, ако пожелае — каза Реймънд. — Елиънор е с единайсет години постара от Хенри, но, разбира се, тя е привлекателна жена.
— Възрастта не е пречка за кралските бракове, стига жената да е плодовита — каза Уилям. — Кралица Матилда беше с петнайсет години по-стара от бащата на Хенри, а той умря преди нея.
— За Хенри това е един сполучлив брак — съгласи се Никълъс. — Той му дава голяма власт.
— Стивън поддържа ли го? — попита Уилям.
Реймънд отговори с горчивина в гласа:
— Както винаги, Стивън се колебае.
— Стивън е твой братовчед — посочи Чарлз.
— Матилда също — съгласи се Реймънд. — Бих подкрепил и двамата ни суверени, или техните синове, ако можеха да успокоят страната.
— От хаоса може да се извлече полза — отбеляза Чарлз замислено.
— Полза! Що за човек е онзи, който погазва своята чест, за да извлече полза от бедствието на собствената си страна? — попита Уилям с нескрито презрение, докато пълнеше друга чаша, която избута към Никълъс.
— Човек без чест се влачи по корем като червей.
— Това е един начин за придобиване на земи.
— Чрез кражба!
— Или задкулисни игри — намеси се Никълъс спокойно.
— Стивън хвърли страната в беда със своето колебание. — Уилям наля една последна чаша. — Ако беше изправен до стената, мислиш ли, че щеше да признае Хенри за свой законен наследник?
— Въпросът си го бива, нали? — Реймънд се засмя.
— Какво ли биха казали синовете на Стивън за едно такова решение?
— Биха отговорили с нова война. — Никълъс въздъхна. — Да изпепелят земята и да докарат епидемия на страната.
— Ние също трябва да спазваме положените клетви… — обади се Чарлз.
— Пред кого? — избухна Уилям. — Моята единствена клетва за вярност е пред суверена на Англия, а аз не зная кой е той.
— Може би Господ ни е изоставил — каза Реймънд със саркастичен тон.
Настъпи дълбока тишина, докато те размишляваха върху хаоса. После Никълъс каза:
— Затова обичам да се бия.
— Ти, Никълъс? — възкликна Уилям. — Ти обичаш да се биеш?
Никълъс беше едър човек, тих и весел, когато интересите му изискваха. Той не беше добър рицар, но като администратор беше ненадминат. Онова, което другите постигаха с мускули и сила, той постигаше с острия си ум и способността да разгадава другите. Ако Уилям изпитваше някакво малко презрение към Никълъс заради неговата страхливост, той с нищо не го показваше. Бе свидетел как Никълъс като новопосветен в рицарско звание се бе върнал в дома на по-стария си брат, за да му слугува, и как почти веднага след това братът бе изнесен мъртъв от кървавия поток; бе свидетел как Никълъс пое управлението на именията с твърда ръка, която никога не трепна.
— Хайде, Уилям, аз не съм толкова несръчен — възнегодува Никълъс.
Уилям потърси спасение в глътка пиво, а Никълъс продължи успокоен:
— Е, може и да съм, но обичам да наблюдавам как се бият. Боят ме разтоварва от онези тежки въпроси, които трябва да решавам. Сега уреждам един турнир на Св.Троица. Уилям, как бих желал и ти да участваш. Всеки рицар в Англия би се чувствал горд, ако те победи.