Светлина в мрака

— Да, една роднина на жена ми, която дойде при нас и ни стана икономка. — Той умишлено не погледна към ъгъла, където се бе сгушила Сора, за да не привлече вниманието им към жената.

— Лейди Сора — промърмори Артър. — Единствената лейди Сора, която познавам, е Сора от Роджет. Тя наистина е съкровище. Една добродетелна девойка и наследница, но нейният пастрок я крие, за да не привлече някого, който да се ожени за нея и всичките й чудесни земи да му се изплъзнат.

Уилям повдигна глава и Никълъс забеляза в очите му нескрит интерес.

— На колко години е? — попита Уилям.

— Възрастна е. Трябва да е… двайсет и две. И никога не се е омъжвала. Но тя е…

Клер се спъна и разсипа яхнията върху скута на Артър. Като изрева, Артър скочи и удари с опакото на ръката си момчето.

— Глупаво идиотче! — Бършейки гъстия винен сос, той окайваше най-добрата си туника, докато слугите се опитваха да му помогнат. Когато врявата затихна, той понечи да набие пажа, но Клер беше изчезнал.

Сора го положи на леглото в стаята си и постави на подутото му лице мокра кърпа.

— Благодаря ти. Ти си смело момче — каза тя, като го прегърна нежно. — Мама щеше да се гордее с теб заради начина, по който ме защити.

— Всички ние, твоите братя, трябва да те защитаваме — отговори смело младият войн. — Така каза Роло.

— И всичките ми природени братя са много предани — похвали ги тя.

Той опипа с език бузата си, за да провери каква е раната.

— Мисля, че мъжът не ми е избил зъб.

— Не, но сутринта ще имаш синина. — Тя приглади сплескания кичур коса, който се подаваше под късия му бретон. — Можеш да спиш тук, в леглото ми. По-добре тази вечер да не се връщаш в голямата зала.

— Да, благодаря! Това е по-добро от сламеника, на който спя с Кимбол.

Възползвайки се от възможността да чуе мнението му, Сора попита:

— Клер, харесва ли ти тук? В замъка Бърк?

— Нали не си отиваме? — попита бързо той.

— Не, разбира се, че не си отиваме — усмихна му се гя и сложи длан на лицето му. — Ти си още малък, за да започнеш да се обучаваш, и се питам дали не ти липсва лорд Тибълд. Дали не ти липсва твоят баща.

Той се замисли.

— Е, понякога ми липсва. Харесвах, когато ме учеше на разни неща и приказваше с мен. Но през по-голяма част от времето той само пие вино, крещи и хвърля. Лорд Питър също ме учи и разговаря с мен, но ме бие само когато заслужавам. Липсва ми Блейс — гласът му трепна, изпълнен с копнеж.

— А бебетата и лейди Бланч?

— Е, бебетата.

Сора леко докосна лицето му, което изразяваше отвращение, и се засмя.

— Ще се радвам, ако си щастлив. Влез, Кимбол.

Момчето подаде глава през вратата.

— Никога не мога да се промъкна незабелязано — оплака се той.

— Някои хора могат — отговори тя. — Но едно осемгодишно момче с големи крака не е от тях.

— Откъде знаеш, че краката ми са големи? — Кимбол изпъна напред обутия си в сандал крак, за да го разгледа.