Проклятието на Жабата
- Автор: Андреев Емил
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проклятието на Жабата». Краткое содержание книги:
— Не се подмазвам, а му благодаря! Имам още една, но нея ще я дам на Мишо.
— Мерси, скоро ядох такава, дай я на Сами.
Борисчо се поколеба как да постъпи, но Митето му подсказа:
— Гледайте как ще стане! Аз ще дам малко на Сами, а ти — на Мишо. Аха?
Тримата се съгласиха и след малко от бутилчиците остана само златцето, което Митето отиде да прибере вътре. По-късно внимателно щеше да го изглади с нокът и да го запази за върхове на фунийките.
Докато той се бавеше в къщата, на улицата се показа Марион, а след нея баба й Полèт. Французойката бе облечена с бяла пола от шантунг и елегантна копринена и жълто-черна блуза. Крачеше бавно с разкривените си от ревматизма крака, а до нея момиченцето скришом поглеждаше към трите момчета. Тя търсеше с поглед Митето, но него, за жалост, го нямаше.
Марион бе на дванадесет години и не подозираше, че именно момчето, на което се възхищаваше най-много, е измислило обидното стихче за ушите й: „Марион от Безансон със уши като на слон.“ Вярно, те не бяха малки, но не бяха клепнали като на Самуел, пък на него никой нищо не му викаше! Истинската причина за прякора бе, че Митето тайно харесваше това момиче с френска баба и съразмерно тяло. Макар и малка у Марион вече личаха бъдещите черти на красивата госпожица. Тя носеше съзнание още от сега за своето превъзходство и не се впечатляваше от подвикванията на пичовете. Те обаче не биваха да разберат истинските чувства на своя водач и за да се скрие, Митето прибягна до мнима агресия.
Когато видяха французойката и внучето й да слизат надолу по „Аница“, Самуел и Борисчо бързо изтичаха до оградата и започнаха да крещят в захлас: „Марион от Безансон със уши като на слон!“ Момичето не им обърна никакво внимание, но когато Митето излезе от тях и ги видя, и направи забележка на своите приятели, и те млъкнаха, чак тогава Марион се обърна, погледна го с пъстрите си очи, засмя се и се затича надолу по улицата. Полèт каза нещо на френски, но детето не пожела да я чуе и продължи да тича. Русата й коса се развяваше от радост, че е зърнала Митето, в очакване да бъде погалена. За разлика от косите на повечето момиченца по онова време тя не бе стегната от разни панделки и кордели.
— Прави се на много важна! — каза Самуел.
Сега пичовете бяха насядали около масата под асмата, където Фончо редовно си пиеше ракията, а понякога праскаха белот с Толя, Гичо Гаргата и бай Пано. Шофьорът предпочиташе да си партнира с куция златар, тъй като той бе кротък човек и не се сърдеше за грешките. Противно на тях капитанът криминалист Гичо и лудия баща на Мими викаха като изоглавени и само дето не се ловяха гуша за гуша. Бащата на Мишо понякога присъстваше като кибик на оспорваните игри, но щом Толя повишеше децибелите, той се изнизваше и отиваше да търси по-приятно занимание. Винаги го намираше.
— Какво като баба й е французка! — добави Борисчо. — И тя е една жаба като Мишо… — изпусна се той и погледна към Митето, за да разбере дали няма да му се разсърди.
— Вярно бе! — продължи Сами. — Имаме си още една жаба в махалата — женска! Мишо Жабока и Марион Жабицата! Семейство Жабови! — смееше се той.
— Нали се разбрахме без обиди! — намеси се Митето. — Хайде да играем на нещо!
— На какво? — попита Борисчо.
— Да идем в Празното и да играем на яйца! — предложи Самуел.
Мишо мълчеше. По-добре бе да си останат тук при котките. Той още не знаеше уличните игри на пичовете. Ако отидеха в Празното място, трябваше да се прибере.
— Да играем на „Корабите атакуват“ — не се съгласи Митето. — Мишо, знаеш ли я?
Погледна го неразбиращо и Самуел се възползва:
— Трима души не е интересно. Пък и не ми се седи вече тука. С тия котки…
— Какво ти пречат?
— Нищо, ама много е… Вещерско!
— На корабите, на корабите! — намеси се Борисчо. — Мишо, много е лесно, ще се научиш бързо.
— Ти си вещер! — засегна се Митето. — Да вървим тогава в Празното!
Противно на очакванията той не се успокои бързо. Значи майка му бе вещица, щом имаше толкова много котки? Така излизаше, иначе Сами нямаше да го изрече. Да, ама евреите пият кръвта на децата, като ги слагат в бъчва с пирони и я търкалят, докато изцедят и последната капчица. Така беше чувал от мама Мара, която нямаше да си го измисля. Щеше да му го каже един ден на Самуел, за да не обижда друг път така. Вещерско било! Само прякори измисля и обижда за най-малкото.
— Да не съм те чул повече да казваш на Марион жаба! — предупреди го Митето, когато влязоха в празния двор зад конака.
— А ти как й казваш, че има уши като на слон! Спри и ти!
Митето усети, че Самуел е прав. Щеше да престане, разбира се! Отлично съзнаваше, че е глупаво да я обиждат така. Това спречкване бе отличен повод.