Проклятието на Жабата

Докрая на вечерта в ресторант Чайка Мишо не откъсваше поглед от музикантите и особено от китариста с големите черни мустаци. Искаше му се и той да стане като него и да свири на такъв лъскав инструмент, в който влиза ток, а звукът му се чува силно и звънливо чак в Румъния.

Изяде си кебапчетата и отиде съвсем близо до оркестъра, за да види по-добре електрическата китара, която донякъде наподобяваше формата на неговото виолончело и имаше същите „ефове“. Можеше ясно да различи партията й от пианото, саксофона и барабаните, дори усещаше кога мъжът с мустаците трябва да смени поредния акорд в съзвучие със солото на саксофона. Свиреха джаз — блус от капиталистическа Америка, който не бе така упадъчен като модерния по това време рокендрол, пък и бе музиката на угнетените цветнокожи, които се бореха за равноправие срещу класовия враг.

Всичко това Мишо щеше да разбере по-късно, когато вече щеше да знае за гениалния челист и дисидент Ростропович. Съветските другари го изгониха същата година, в която бащата на Михаил Обретенов почина. А през 1956-та — две години преди още Мишо да се роди — великият музикант бе станал професор на Московската държавна консерватория, в която щеше да учи и самият Мишо. Мстислав Леополдович бе на възрастта на татко му Васил и съвсем по бащински го поздрави след премиерата във Вашингтон, в края на века, където Михаил превъзходно изсвири Концерт за чело №6 в ре мажор от бащата на всички виолончелисти — Луиджи Бокерини.

Сега Мишо стоеше в захлас срещу китариста и не откъсваше очи от пръстите му. Мъжът дори топло се усмихваше на момчето в краката му, без да подозира, че ще дойде ден самият той да се гордее с него.

Оркестърът обяви пауза, а Мишо се върна на масата, щастлив като никога. Баща му го нямаше, но това не направи впечатление на детето. Сипа си лимонада, пи, а после започна да си играе със странната порцеланова запушалка с гумен пръстен, която висеше на сгъваеми като малко коляно телчета и се затваряше с придърпване надолу.

Тенекиените капачки и кока-колата още не бяха дошли в България. Тази вражеска напитка, от която американските войници във Виетнам се „напивали до смърт“, се появи в Олм още на следващата година по време на есенния панаир, когато всички в града се редяха на опашки да си купят по една „смачкана“ бутилка с кафява течност и да видят голямата атракция на века — огромния и препариран кит Голиат. Логиката на пазара бе по-силна от всякакви класово-партийни дивотии.

Татко Васил дойде откъм тъмното. Огледа се, за да разбере дали са забелязали отсъствието му и като разбра, че никой не му обръща внимание, той седна спокоен срещу своя син. Малко по-късно се върна и касиерката Ленчето, която пътьом си оправяше косата. И нея никой не погледна.