Проклятието на Жабата
- Автор: Андреев Емил
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проклятието на Жабата». Краткое содержание книги:
— Не го щипи така! — прошепна Васил, без да я гледа. — Плаши се.
Не веднъж съседът й я бе предупреждавал да не „къса“ парченца от плътта на сина му, но Гина така и не си направи труда да го послуша и чак до окончателното си изчезване тя не спря. Ако беше получила онова, което искаше от Васил, тя щеше непременно да престане.
— Бях при мъжа ти — продължи той. — Оставих му един часовник…
Искаше да й подскаже, че трябва да върви, но жената пред него не сваляше очи от лицето му и го задържаше с излъчващото се от безумните й очи желание. Васил също копнееше за нея, но уважението, което хранеше към бай Пано, все още го възпираше. Щеше ли дълго да устои, питаше се той, като предпочиташе да избягва Гергина.
Къщата, в която живееха с бай Пано бе срещу тях, от другата страна на улицата, и в празничните топли дни, когато Васил работеше по двора, Гина често го гледаше скришом през прозореца, за да му се наслаждава. Бе готова да направи всичко за него, само и само той да я пожелаеше. Съзнаваше, че не му е безразлична и вярваше, че един ден ще успее.
— Хайде, че детето ме чака! — каза мъжът и преди да тръгне най-после я погледна в очите. Тогава разбра, че ако не бе със сина си, щеше да я последва където и да го заведеше, даже и в запустелия конак щеше да отиде.
Разделиха се с явна неохота.
В това време Мишо гледаше не в тетрадките, а в стъклото на витрината, където се виждаше собственото му отражение. Какво намираше в тялото му тази зловеща жена? Защо винаги искаше да прави кюфтенца от него? Дали нямаше един ден да го открадне и да го заведе в стола, където работеше, и да го смели на кайма? Но преди да потрепери и съвсем да се уплаши, Мишо чу гласа на татко си, който го подкани да вървят. Радостен, той изтича при него и бързо го хвана за ръка. Отново тръгнаха.
Още същата вечер Михаил Обретенов щеше да сънува как го разкъсват на парчета. Години наред той нямаше да си спомня, че това е бил първият му пророчески сън.
Голямата риба
Тя лежеше по гръб с изцъклени очи, разпорен корем и зейнала уста. Над нея се бяха надвесили двама мъже и вършеха нещо, което в началото Мишо не можеше да разбере.
Бяха стигнали вече под средата на Боруна — квартал на рибари, докери и коняри — и сега двамата с баща му вървяха до самия Дунав. Татко му дори му бе позволил да си събуе сандалите и да шляпа бос във водата, без да го пуска от ръка, разбира се, и само до глезени. Мишо се радваше и внимаваше да не настъпи някой остър камък или стъкло.
Когато в началото видя рибата, той не можа да повярва на очите си. Бе по-голяма от него и бяха я проснали върху твърдия бряг, където обикновено жените перяха черги, а рибарите спираха лодките си преди залез слънце. То и сега вече се криеше зад тополите на румънския бряг отсреща и бе обагрило всичко наоколо в жълто-оранжево и червено.
Щом наближиха двамата мъже, те се спряха до тях и Васил възкликна:
— Браво бе, Шане! А здравейте! — И клекна до тях, за да гледа какво правят.
Мъжете поздравиха усмихнати и горди. Мишо последва баща си и вече видя какво правят двамата мъже, които се оказаха братя. Те гребяха с канчета от огромния зейнал корем на рибата някаква рядка и слузеста черна смес и я изсипваха в кофи. Рибата бе стокилограмова моруна, а сместа — скъпоценен хайвер.
— Искаш ли да опиташ? — попита мъжът, към който баща му се обърна, и докато Мишо осъзнае какво, той извади от дочената си дреха алуминиева лъжица, заби я във вътрешността на моруната, а после я поднесе пред устата на момчето. Детето се намръщи при вида на черните топчета, които лъщяха в лепкавата течност. Мишо можеше да види десетките залязващи слънца, които се отразяваха във всяко зрънце. Извърна глава, но чу гласа на баща си:
— Пробвай, ще ти хареса!
Нямаше как! Днес бе задължен толкова много на своя татко, че би изял и цяла чиния от гадните печени чушки с доматен сос на баба си Милèва. Отвори уста и пое хайвера с неохота. След това се опита да сдъвче някое от топчетата, но те се хлъзваха между зъбите и се смесваха със слюнката му. Бързо преглътна, за да не повърне. Очите му се насълзяваха от неприятния и блудкав вкус, а мъжете край него се смееха.