Проклятието на Жабата

Кюфтенцата на Гина

Още щом стъпиха на главната улица, татко му го пусна. Тръгнаха към Дунава, откъдето сега се носеше мирис на тополи, тиня и риба, както и на бланка за лодките. Вече не бе толкова горещо и Васил прецени, че ако се разходят до реката, ще им се отрази добре. Можеше да отидат и до ресторант Чайка. Защо не? Щяха да минат през дунавския парк, после покрай басейна и стария граничен пост, а накрая щяха да слязат до водата и така — до новия плаж. На долния пясъчник, под тополите, щяха да видят последните захласнати картоиграчи, предвождани от Евгени Протестанеца и Гошо Попа, които играеха обикновен белот и чак до здрач и първи комари огласяха пространството с безумните олмски възклицания като: „Ду жената!“, „Гей!“ и „Еба го!“

Изравниха се с тяхната улица и Мишо видя съседката леля Гина. Изтръпна. Ей сега тя щеше да ги спре и щеше да започне със своите противни опипвания. Не се излъга.

— Къде сте тръгнали? — тихо изрече Гина, произнасяйки особено грозно и гърлено звука „р“, след което бързо се наведе и започна да го щипва с наслада и блеснали очи по гърдите. — Ето от тук ще си отрежа месце и ще си направя кюфтенца. Колко си сладък!

Мишо не бе мускулест като Митето, нито бе слаб и жилав като Самуел. Той бе закръглен и пухкав и непременно щеше да стане дебел, ако изяждаше всичко, с което баба му Милèва се опитваше да го натъпче. След време улицата стопи натрупаните „месца“, към които комшийката изпитваше особена и непонятна за Мишо слабост. Слава богу, не й остана време, за да съжалява за загубата им.

— Ще идем до Дунава — отвърна баща му, без да я поглежда. — Като минеш покрай нас, кажи на Елена, че ще се позабавим.

— Добре! — отвърна жената и пусна детето. После се изправи срещу Васил и рязко промени зловещото си изражение. Той някак смутено избягваше очите й, а Мишо използва момента и отиде до витрината на книжарницата, за да изчака там и да се прави, че гледа пенали, тетрадки и пергели.

Останали сами, в началото двамата възрастни мълчаха.

Гергина Божинова–Гина бе трийсет и две годишна готвачка в стола на Комитета, както наричаха сградата на общинската партийна централа на управляващата тогава народна и комунистическа власт. В този стол имаха привилегията да се хранят ръководните другари, сателитите на властта и някои обикновени безпартийни от обслужващия персонал, които бяха с правилен мироглед и не са имали взимане-даване с предишния режим. Дошла в Олм от Чипровска Железна в първите години след окончателната колективизация на земята, Гина успя да стане готвачка благодарение на своята сръчност и мълчаливост, но най-вече на изключителната си селска красота, която тя знаеше как да цени и продава. Имаше руси коси, стъклено-сини и големи очи, бе едро-гърда и примамлива със стройното си тяло и добре очертан задник. Иначе бе послушна и изпълнителна. Никога не говореше, без да я питат нещо, а тя самата нямаше много-много желание да казва каквото и да било. Това по-скоро респектираше мъжете и въпреки своите качества Гергина дълго не можа да се ожени. Чак на двадесет и седем години тя срещна героя от Отечествената война Панайот Симов, оставил своя ляв крак в унгарската Пуста, който я привлече с две неща — с улегналия си характер и с доходния си занаят. Бай Пано бе с цели двадесет години по-възрастен от нея и почти всички, които ги познаваха и бяха на скромната им сватба, бяха убедени, че това е брак по сметка. „Имаш ли парички, обичат те всички!“, възкликна с неизменно сияещото си лице Линдро. Бай Пано бе златар и се предполагаше, че като такъв не може да няма много пари.