Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
Прекоси леса от кокосови палми, за което загуби няколко часа и макар нощта да бе напреднала, отново навлезе в джунглата. свивайки на юг и продължи марша си до полунощ. От време на време спираше да огледа почвата, с надежда да открие някаква следа от господаря си. Отчаян, канеше се да намери дърво, на което да прекара остатъка от нощта, когато два глухи изстрела последвали един след друг, го стреснаха.
— Виж ти! — възкликна изненадан. Отекна трети изстрел, по-силен от другите.
— Господарят! — викна. — Този път няма да ми избяга! Втурна се с бързината на жребец и половин час по-късно стигна до една гола поляна, сред която, осветена от ярката луна, се издигаше величествена пагода. Пристъпи няколко крачки, но бързо се върна зад бамбуковите тръстики.
Двама души се появиха на поляната и тръгнаха към джунглата, като мъкнеха трети човек, явно мъртвец.
— Какво ли значи това? — прошепна махаратът, чието учудване все повече нарастваше. — Дали не отиват да погребват трупа в джунглата.
Те се отдалечиха в гъсталака, но Камамури можеше да ги наблюдава, без да бъде открит. Двамата индийци бързо прекосиха поляната и спряха до тръстиките.
— Дръж се, Сонепхур — каза единият от двамата. — Да го разлюлеем и хвърлим хей там. Сигурен съм, че утре сутринта ще намерим само костите, ако тигрите решат да ги оставят.
— Да, нашата обичана богиня ще се погрижи да му изпрати пет-шест тигри. Този индиец има доста месо по себе си, а е и млад.
Двамата типове избухнаха в звучен смях при тази жестока шега.
— Хвани го добре, Сонепхур
— Хайде, едно… две… три…
Те залюляха тялото и го метнаха сред джунглата.
— На добър път! — викна единият.
— Лека нощ! — добави другият. — Утре сутринта ще ти направим визига.
Двамата се отдалечиха засмени.
Камамури изчака да се отдалечат, после излезе от скривалището си и подтикнат от силно любопитство се приближи до трупа. Задавен вик излезе от гърдите му.
— Господарят! Ах, убийци!
Очите на ТремалНаик бяха склопени, лицето му ужасно изменено, а в гърдите, забита до дръжката, стърчеше кама. Дрехите му бяха потънали в кръв, която още бликаше от дълбоката рана.
— Господарю, беден мои господарю! — изхърка махарапът. Постави ръце на гърдите му, но потръпна, сякаш го бе ударил електрически ток: стори му се, че усети биенето на сърцето. Долепи ухо и се заслуша, задържайки дъха си. Не се лъжеше — ТремалНаик не бе още умрял, защото сърцето му биеше слабо
— Може би не е смъртно ранен — прошепна, треперящ от вълнение — Спокойствие, Камамури, действувай без да губиш време.
Хвана предпазливо камата и без да я клати я измъкна от раната. Струя топла, алена кръв бликна от устните, което беше добър знак.
— Ще оздравее — рече махаратът.
Откъсна парче плат от ризата и спря кръвоизлива, който можеше да бъде гибелен за ранения. Сега му бе необходима малко вода и няколко листа от юма, които да изтиска върху раната, за да заздравее по-бързо.
— Трябва непременно да го отнеса до някое блато — промълви след кратка размисъл — ТремалНаик е силен, мъж от желязо и ще понесе пренасянето без да се влоши състоянието му — Събра всичките си сили, вдигна го внимателно и като се олюляваше се запъти на изток, сиреч към реката. Спираше облян в пот да почине всеки сто метра и да види дали господарят му дава признаци на живот; успявайки да се задържи с мъка на краката си, премина повече от една миля и спря на брега на малко езеро с бистра вода, заобиколено с троен ред опунции и кокосови палми. Постави ранения върху плътен пласт трева и сложи върху раната му мокри парцали При този допир от устните на ТремалНаик излезе слаба въздишка, прилична на сподавено стенание.
— Господарю, господарю! — повика го Камамури Раненият размаха ръце и отвори очите си, които заиграха под кръвясалите клепачи преди да спрат върху Камамури. Лъч на радост озари бронзовото лице на махарата.
— Позна ли ме, господарю? — попита той.
Раненият кимна с глава и размърда устни, но от тях излезе неясен звук.
— Още не можеш да говориш — каза Камамури, — но по-късно ще ми разкажеш всичко. Бъди уверен, господарю, че ще отмъстим на удушвачите за всичко, което сториха с теб.