Случаят с палтото от визон
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Венкова-Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с палтото от визон». Краткое содержание книги:
— Каза, че раната била контактна? — рече Мейсън.
— Едната от раните. Другите не бяха. Именно контактната рана е причинила смъртта. Те бяха изпразнили пистолета в него докрай, просто за всеки случай. Или пък някой от тях е обичал да натиска спусъка и да слуша звука от куршумите.
— Какво е станало после? — попита Мейсън. — После са го изхвърлили.
— На мястото, където са го застреляли ли?
— Никой не знае къде са го застреляли — обясни Траг. — Явно са се движели бързо. Изхвърлили са го, като дори не са си направили труда да спрат — просто са отворили вратата и са го изсипали на тротоара. Той се е преметнал няколко пъти като чувал с картофи и при всеки сблъсък с плочите тялото му е оставяло след себе си кървави петна. Колата е продължила напред. — Траг замислено дръпна от пурата си. — Ние, разбира се, запазихме куршумите… И тук има нещо странно. В отдела по балистика един човек събира куршуми образци. Всеки полицай трябва да изстреля по един патрон от пистолета си в тръба с памучни отпадъци. Куршумите те прибират и картотекират. Така че разполагаме с проба от пистолета на Боб Клеърмонт. Сравнихме я със смъртоносните куршуми. Съвпадаха. Боб е бил прострелян шест пъти с неговия собствен пистолет.
— Е? — озадачи се Мейсън.
Траг поклати глава.
— Това просто не е възможно. Боб Клеърмонт не би се оставил да му вземат пистолета. Затова ти говорих за полицаите, Мейсън. Ако съществува шанс при едно на милион, полицаят е длъжен да рискува. В случай че положението е безнадеждно, той не се дава без бой — поне полицай като Боб Клеърмонт. В пистолета му положително не би имало шест патрона, с които да го застрелят. Ако е спрял колата за проверка, той би успял да гръмне един-два пъти.
— А какво е станало с пистолета му? — попита Мейсън.
— Изчезна. И това е странно. Обикновено изхвърлят оръжието, преди да са минали и сто метра. Спомни си, че пистолетът е бил празен. А е полицейски и е опасно да го държат.
— Вие, разбира се, сте претърсили добре околността?
— Дали сме претърсили! — възкликна Траг. — Огледахме пътя сантиметър по сантиметър. Преровихме буренаците с детектори за мини.
— И нищо ли не открихте?
— Абсолютно нищо.
— Предполагам — каза Мейсън, — че имаш някаква конкретна причина да ми разказваш тези неща?
— Имам — отвърна Траг. — Боб Клеърмонт беше убит на седемнайсети септември преди една година… Вярвай ми, Мейсън, обърнахме всичко наопаки Имаше и един заподозрян.
— Кой?
Траг се поколеба.
— Не държа да го науча — рече Мейсън. — Просто се опитвах да добия представа за случая.
— Ще ти кажа — реши Траг. — Ще разкрия всичките си карти, защото може да се окаже дяволски важно, Мейсън. Заподозреният се наричаше Седжуик, Томас Е. Седжуик. Организатор на незаконни залагания. Клеърмонт бил по петите му. Надявал се да го спипа е парите и да го арестува. Клеърмонт още не познавал всички хватки в занаята, всъщност знаел ги, но не желаел да ги използва. Не работел с доносници. Искал сам да събере доказателствата. Той следял Седжуик, когато го убиха. Искахме да арестуваме Седжуик и да го разпитаме — не заради нещо определено, а заради това, че Клеърмонт се е занимавал с него.
— Разбирам.
— Но — продължи Траг — не успяхме да открием Седжуик. Беше изчезнал, затрил се, изпарил се, нямаше го. Страшно много ни трябва Томас Е. Седжуик.
— Нямахте ли други доказателства срещу него — попита Мейсън, — освен че онзи полицай го е следял?…
— Седжуик държал павилион за пури — заразказва Траг. — Бизнесът му вървял доста добре. Като си помисли човек, дяволски добре. И през нощта, когато Клеърмонт беше убит, Седжуик напуснал града. На следващия ден в павилиона за пури имаше друг човек. Купил го от Седжуик за хиляда долара. Разполагаше с разписка за доказателство. Заяви, че около седмица или десетина дни преговарял със Седжуик за покупката. Той му се обадил по телефона в два часа през нощта и му предложил срещу хиляда долара в брой начаса да купи павилиона с договора за наема, клиентелата, наличните пури, инвентара — всичко. Човекът побързал да не изпусне случая. Седжуик не искал чек. Човекът успял някак да събере сумата и в четири часа сутринта сделката била сключена. Седжуик подписал разписката за продажбата пред свидетели и това е било последния път, когато някой е видял Томас Е. Седжуик. Не е необходимо да обяснявам, че новият притежател на павилиона продаваше пури — нищо друго, само пури. Мястото му беше добро. Той продаваше пури и не престъпваше закона. Ако някога ни беше дал повод да го отведем в Управлението, момчетата щяха хубавичко да го обработят. Но нямаше такъв повод. Опитахме по всички възможна начини. Пращахме подставени лица. Държахме го под наблюдение. Изпробвахме всичко, което ни дойде наум. По дяволите, човекът си беше чист.