Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
Устните на момчето се раздвижиха и Индиана се надвеси над него.
— Санкара — почти беззвучно прошепна то.
Научила от мълвата, че детето й се е върнало, майката влетя в хижата. Коленичи пред сламеника, сграбчи момченцето в обятията си и едва преглътна напиращите в гърдите й ридания. Сепнати от сън, Уили и Дребосъка гледаха сцената с облещени очи, неспособни да отронят нито дума.
Инди се изправи. Очите му не се отделяха от това, което му даде детето. Беше малко и раздърпано парченце папирус, късче от старинна миниатюра.
— Санкара — прошепна той и поклати глава.
ГЛАВА 4
ДВОРЕЦЪТ ПАНКОТ
Скоро се развидели.
Инди вървеше през селото с широка крачка. От двете му страни подтичваха местни жители, които се надпреварваха да му дават последни съвети и дребни поръчки. В покрайнините чакаха два големи слона.
Водачът на име Сайну учтиво побутваше Уили към единия от тях, а тя също така учтиво се дърпаше.
— По дяволите, Уили! Качвай се, защото трябва да тръгваме!
Добре де, зная, че е глупаво, помисли си тя. Трябва да вървим и това тук е просто едно домашно животно. Огромно и почти неуправляемо домашно животно, което положително може да бъде и страшно! За съжаление е единственото превозно средство по тези места. Не би постигнала нищо в живота, ако се беше държала като срамежлива теменужка. А сега бе в Индия сред разни майпури! Не й се мислеше по този въпрос, затова пое дълбоко дъх и позволи на Сайну да й помогне да се покатери върху гърба на животното.
— Хоп! — викна тя. — Стой спокойно, ти си добро слонче!
Замръзна върху огромното туловище, а на лицето й беше изписана отчаяна решителност. Ръцете й все още стискаха златистата рокля.
Изправен до другия слон, Дребосъка гледаше приближаващия Инди.
— Аз пътува с теб, нали, Инди? — попита той с радостна усмивка.
— Не, Дребосък — отвърна докторът. — За теб имам една малка изненада. Хей, там, отпред.
Дребосъка се шмугна зад гърба на слона-водач и видя, че вторият майпур държи поводите на малко слонче, отгледано сякаш специално за неговия ръст. Не можа да повярва на очите си. Какъв късмет! Какво приключение! Какво чудесно бебе-слон!
— Еха! — провикна се той и скочи на гърба на слончето, опирайки се на ръката на водача. Знаеше как да го управлява, не напразно беше гледал „Тарзан“ няколко пъти подред. В онзи филм слоновете бяха най-добрите приятели на Тарзан, значи нищо не им пречи да бъдат такива и за Дребосъка.
И Джейн беше добра приятелка на Тарзан. Дребосъка прецени шансовете на Уили да се сравнява с нея, от мъжка гледна точка, разбира се. Много му се прииска пред доктора тя да се представи по-добре, отколкото със слоновете.
Сайну подкара слона на Уили към Дребосъка. Тя беше преодоляла първоначалния си страх и сега се наместваше на гърба на животното, правейки безплодни усилия да открие най-удобното място. Слоновете застанаха редом и водачите ги подкараха по пътя, който се виеше извън селцето и чезнеше сред голите хълмове.
Отпуснала се за момент, Уили забеляза тъжните лица на местните жители, наизлезли да ги изпроводят. Някои от тях плачеха и тя дълбоко се трогна.
— За пръв път в живота ми ме изпращат със сълзи — сподели с Дребосъка тя.
— Те не плачат за теб — увери я Дребосъка. — Плачат за своите слонове.
Сигурно е така, помисли си Уили. Животните наистина бяха чудесни.
— Ясно — отвърна тя и унило поклати глава.
— Нямат с какво да ги хранят и ще ги продадат някъде — добави Дребосъка. — Така каза Инди.
Едва тогава Уили се сети за американеца и се извъртя назад. Седнал на гърба на третия слон, Индиана бавно се поклащаше зад тях.
— Престани да се въртиш като маймуна! — скара й се той.
— Твой мозък обърнат наопаки, госпожа! — изкиска се Дребосъка. — Назад Китай, напред Панкот.
Панкот, Господи! Уили потръпна.
— Иманаду, Сайну! — извика Индиана към водача на нейния слон.
— Аю нона, оа пата немей! — ревна индиецът и дръпна поводите.
— Хей, почакайте! Още не съм се настанила! — викна уплашено Уили. — Индиана, не мога да пътувам така чак до Делхи!
— Не отиваме в Делхи — поясни Инди с вече по-спокоен глас.
— Как така не отиваме в Делхи? — изпищя тя. — Спрете, спрете! — Извъртя се към местните хора, продължаващи да стоят край пътя, и попита: — Някой може ли да ме заведе в Делхи? Не искам да ходя в Панкот!
— Тръгваме! — нареди Инди на водачите. — Искам да пристигнем утре привечер.
Сайну дръпна поводите на слона под Уили и животното тромаво пристъпи напред. Местните жители топло замахаха с ръце, пожелаваха й успех и я благославяха за храбростта.