Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Монк метна топката в кошчето при другите — уцели естествено, — после тръгна към шкафчето си. Съблече си те-ниската, сви я на топка й я бутна вътре. Извъртя очи към Грей.
— Така ли ще се облечеш за срещата си с командир Кроу? Грей се изправи. — Отивам при нашите.
— Шефът на операции нали каза да стоим тук? — Голяма работа.
Монк вдигна вежда. Рунтавите вежди бяха единственото окосмение на бръснатата му глава. Предпочиташе да се придържа към външния вид, наложен му навремето в Зелените барети. Носеше и други физически атрибути от предишния си военен живот — сбръчкани белези от огнестрелни рани, три на брой, на рамото, на бедрото и на гърдите. Той единствен от отряда си беше оцелял при една засада в Афганис тан. По време на възстановителния му период в родината Сигма го беше привлякла заради невероятно високия му ко-ефициент на интелигентност и го беше подложила на скоростен курс по съдебна медицина.
— Мина ли вече през докторите? — попита Монк.
— Само контузии и две натъртени ребра. — „Ако не се брои наранената гордост“ — добави той наум и опипа болезненото място под седмото си ребро.
Вече беше докладвал за резултата от мисията. Беше се справил с бомбата, но не и с Лейди Дракон. Единствената им следа към основен източник на биологични оръжия се беше изпарила. Беше пратил медальона й с дракончето на криминалистите за някаква следа от пръстови отпечатъци. Не очакваше да открият нещо.
Взе си раницата от пейката.
— Пейджърът ми ще е в мен. С метрото съм само на петнайсет минути.
— И ще оставиш директора да те чака?
Грей сви рамене. Писнало му беше — докладът, подробният медицински преглед, а сега и тайнственото привикване от директор Кроу. Заслужил си беше мъмренето. Не трябваше да отива сам във Форт Детрик. Издънил се беше, и го знаеше.
Но притокът на адреналин от отърваното на косъм фиаско тази сутрин още го държеше и не беше в състояние да се размотава тук и да чака послушно. Директор Кроу беше отишъл на среща в щаба на АИОП в Арлингтън. Никой не знаеше кога ще се върне. Междувременно Грей имаше нужда да се раздвижи, да изпусне малко пара.
Намести на гърба си малката раница.
— Чу ли кой друг е повикан за срещата с директора? — попита Монк.
— Кой?
— Кат Брайънт. — Сериозно? Кимване.
Капитан Катрин Брайънт беше постъпила в Сигма само преди десет месеца, но вече беше успяла да завърши ускорен курс по геология. Говореше се, че се готвела и по някаква инженерна дисциплина. Щеше да е вторият агент с две степени. Грейсън беше първият.
— Значи няма да ни пращат на мисия — каза Грей. — Никога не биха пратили някой толкова зелен като нея на терен.
— Никой от нас не е толкова зелен. — Монк си взе хавлия и тръгна към душовете. — Кат идва от флотското разузнаване все пак. От черните операции, поне така се разправя.
— Много неща се разправят — измърмори Грей и тръгна към изхода.
Въпреки необичайно високия среден коефициент на интелигентност на персонала си, Сигма беше гнездо на клюкари като всяка друга корпорация. Дори и привикването им при шефа тази сутрин беше предшествано от шушукане по коридорите и пространни телефонни разговори. Разбира се, част от това раздвижване се дължеше пряко на неговата мисия. Гилдията беше атакувала един от тях. И предположенията заваляха. Дали имаше ново изтичане на информация, или засадата е разчитала на старо такова, преди Сигма да се премести във Вашингтон от централата на АИОП в Арлингтън и чистката, проведена там?
Което и от двете да беше вярно, друг слух се носеше упорито из коридорите на Сигма — планирала се нова мисия по нареждане отвисоко, мисия жизненоважна за интересите на страната. Нищо друго обаче не се знаеше.
Грей мразеше тази игра на слухове и догадки. Предпочиташе да изчака и да чуе истината от самия командир. Пък и едва ли щяха да го пратят някъде в близко бъдеще. Щеше дълго да топли пейката на резервите.
Така че по-добре да се заеме с другите си отговорности.
Излезе от физкултурния салон и тръгна през лабиринта от коридори към асансьорите. Въздухът още миришеше на прясна боя и стар цимент.
Подземната крепост на централното командване на Сигма беше стар бункер и бомбено убежище. По време на Втората световна война приютявала хора с важен за страната научен потенциал, но скоро след това била изоставена и затворена. Малцина знаеха за съществуването й под Меката на вашингтонската научна общност — комплекса от музеи и лаборатории, съставляващи Смитсоновия институт.