Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Рейчъл кимна и добави:
— И какво общо имат костите на влъхвите с всичко това.
— Именно. Докато ти си събереш багажа, аз ще мина през библиотеките и архивите. Вече имам екип от учени, които пресяват всички отпратки към тримата влъхви. Докато стане време хеликоптерът да излети, ще разполагам с пълно досие за влъхвите. — Прегърна я и й прошепна в ухото: — Все още можеш да откажеш. Няма да ти се разсърдя.
Рейчъл поклати глава и се дръпна.
— Както гласи поговорката, fortes fortuna adiuvat.
— Съдбата наистина обича смелите. — Той я целуна нежно по бузата. — Хайде да тръгваме.
Изведе я от Апостолическия дворец, после се разделиха — той тръгна към Библиотеките, тя пое към портата Света Ана.
Стигна до подземния гараж и се качи в колата си. Даде газ и с рязък завой се вля в движението. Отметна наум всичко, което щеше да й потрябва, като едновременно с това се опитваше да не мисли за основната си задача.
Мина с висока скорост по моста над Тибър и пое към центъра на града. Понеже умът й беше на автопилот, пропусна да забележи кога отново се е сдобила с опашка. Установи само, че опашката пак я следва.
Сърцето й заби по-бързо.
Черното БМВ се движеше на пет коли зад нея и повтаряше всяко нейно движение около по-бавните коли и още по-бавните пешеходци. Тя направи няколко остри завоя, не толкова, че да предупреди онези в БМВ-то, а само в рамките на обичайното си безразсъдство по пътищата. Трябваше да е сигурна.
Черният седан не изостана.
Сега вече знаеше.
„По дяволите!“ Мушна се в тесните странични улички. Бяха задръстени. Гонката се превърна в автомобилно преследване на бавни обороти.
Качи се на един тротоар, за да заобиколи поредното задръстване. Промуши се някак до следващата пресечка, пешеходна алея, и сви в нея. Стреснати пешеходци отскачаха встрани. Колички със стока се обръщаха. Засипаха я псувни. Самун хляб удари задното й стъкло, метнат от една особено ядосана матрона.
На следващото шосе натисна газта до близката пресечка, после направи завой, и още един. Тази част на Рим беше лабиринт от тесни улички. Нямаше начин опашката й да не изостане.
На излизане от Виа Алдрованди сви на висока скорост покрай зоопарка Жиардино. Непрекъснато следеше трафика в огледалата за задно виждане. Беше се отървала от преследвачите си… поне засега.
Вече можеше да използва едната си ръка за нещо друго освен шофирането и извади трескаво телефона си. Натисна бутона за бързо набиране, настроен на управлението в Париоли. Трябваше й подкрепление.
Докато чакаше сигнал, отново свърна от главния път към задните улички — предпочиташе да не поема никакви рискове. Кого толкова беше вбесила? Като служител на полицията за културното наследство си беше създала немалко врагове сред фамилиите, оглавяващи организираната престъпност и трафика с крадени антики.
Телефонът й изщрака, зажужа и повече нищо. Тя погледна екранчето. Озовала се беше в зона със слаб сигнал. Седемте хълма на Рим и каньоните му от мрамор и тухли разказваха играта на покритието.
Натисна бутона за повторно набиране.
Докато се молеше на светеца покровител на клетъчните телефони и чакаше резултата от повторното набиране, се замисли дали е разумно да се връща вкъщи и реши, че не е.
Щеше да е на по-сигурно място във Ватикана, докато не тръгнеше за Германия.
Вля се във Виа Салария, стария Път на солта и една от главните пътни артерии на Рим, и най-сетне чу характерния звук на осъществена връзка.
— Централно бюро.
Преди да е отговорила дори, Рейчъл мярна нещо да се чернее отзад.
БМВ-то се изравни с мини купъра.
Втора кола се появи от другата й страна.
Съвсем същата, само че бяла.
Имала бе не една опашка, а две. Съсредоточила се беше върху набиващия се на око черен автомобил и беше пропуснала белия. Фатална грешка.
Двете коли я притиснаха рязко, със скърцане на метал и одрана боя. Задните им прозорци вече бяха свалени. Тъпите носове на автоматични оръжия изникнаха в отворите.
Тя скочи върху спирачката, металът изпищя, но я бяха сгащили яко. Нямаше измъкване.
ТАЙНИ
24 юли, 10:25 източно време
3. Вашингтон
Трябваше да се махне оттук.
В съблекалнята на физкултурния салон Грейсън Пиърс обу черен колоездачески клин, после нахлузи широка фланелка от онези, които носеха футболистите. Седна на пейката и си обу маратонките.
Зад него вратата на съблекалнята се отвори. Той се обърна и видя Монк Кокалис — с баскетболна топка под мишница и обърната назад шапка-идиотка на главата. Висок около метър и шейсет, Монк приличаше на питбул по анцуг. Въпреки това се беше оказал агресивен и умел играч. Повечето хора го подценяваха, но той притежаваше свръхестествения талант да разчита мислите на противника — можеше да надхитри всеки защитник и атаките му много рядко не завършваха с точка.