Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Къде е татко? — попита той, когато влезе в кухнята и видя, че баща му не е там.
Майка му затвори хладилника и се обърна. Държеше кутия мляко.
— В гаража е. Прави нова къщичка за птици.
— Поредната?
Тя му се намръщи.
— Харесва му. Освен това е полезно за него. Лекарят казва, че е добре да си има хоби. — Тя пристъпи към него с две чинии със сандвичи.
Явно беше дошла направо от кабинета си в университета. Още беше със синьото си сако върху бяла блузка, сивеещата й руса коса бе прибрана в кок на тила. Спретната, делова. Грей обаче забеляза изопнатата кожа около очите й. Изглеждаше по-напрегната, по-слаба.
Взе чиниите от ръцете й.
— Дърводелството може и да помага на татко, но защо прави само къщички за птици? Броят на птиците в Мериланд не е безкраен.
Тя се усмихна.
— Изяж си сандвичите. Да ти сложа ли туршия?
— Не. — Все така правеха. Говореха си за дреболии, за да избягнат трудните теми. Но някои неща не можеха да се отлагат безкрайно. — Къде са го намерили?
— При супермаркета. Загубил се. Накрая тръгнал в обратната посока. Запазил достатъчно присъствие на духа да се обади на Джон и Суз.
Съседите пък сигурно се бяха обадили на майка му, а тя на свой ред се беше обадила на него, притеснена и на ръба на паниката. Но след пет минути пак му се беше обадила. Баща му си бил у дома и бил добре. Въпреки това Грей прецени, че ще е добре да се отбие за малко.
— Пие ли си още арицепта? — попита той.
— Разбира се. Имам грижата да го взима всяка сутрин.
Бяха поставили на баща му диагноза Алцхаймер, в най-ранен стадий, малко след като родителите му се бяха преместили тук. Започнало беше с малки пристъпи на забравяне — къде си е оставил ключовете, телефонни номера, имената на съседите. Лекарите казаха, че преместването от Тексас може да е изкарало на повърхността симптоми, които не са се изявявали по-рано. Мозъкът му срещал затруднения с каталогизирането на цялата нова информация тук. Но какъвто си беше упорит и решителен, баща му беше отказал да се върнат в Тексас. Постепенно, заедно със забравянето, се появиха и изблици на объркване и гняв. Не че и преди фитилът му не беше къс.
— Защо ти не му занесеш чинията? — предложи майка му. — Трябва да звънна в работата.
— Може би трябва да поговорим за медицинска сестра, която да ти помага.
Тя поклати глава — не толкова че отричаше нуждата от професионална помощ, колкото че отказваше да го обсъжда. Грей и преди се беше сблъсквал с тази стена. Баща му не би позволил чужда жена да се нанесе в къщата им, а майка му смяташе, че е нейна отговорност да се грижи за него. Само че настоящото положение ставаше непосилно както за майка му, така и за цялото семейство.
— Кога идва за последен път Кени? — попита той. По-малкият му брат управляваше новосъздадена компютърна фирма от другата страна на щатската граница, във Вирджиния: бе тръгнал по стъпките на баща им в инженерството — макар и електроинженерство в неговия случай, а не петролно.
— Знаеш го Кени… — рече майка му. — Чакай да сложа на баща ти малко туршия.
Грей поклати глава. Напоследък Кени все по-често споменаваше, че смята да се премести в Купертино, Калифорния. Измислил си беше достатъчно аргументи защо преместването е необходимо, но зад всички тях Грей съзираше истината. Брат му чисто и просто искаше да избяга, да се махне. Грей разбираше какво преживява брат му. Самият той беше направил същото, когато постъпи в армията. Сигурно беше семейна черта.
Майка му му подаде буркана с туршията да го отвори.
— Как върви в лабораторията?
— Добре — каза той. Капачката изпука, Грей извади един стрък копър и го сложи в чинията.
— Четох нещо за бюджетни съкращения в АИОП.
— Моята работа не я заплашва нищо — успокои я той. Родителите му не знаеха нищо за ролята му в Сигма. Мислеха, че се занимава с изследвания по поръчка на армията. Нямаха необходимото ниво на достъп до информация, за да научат истината.
Грей тръгна към задната врата. Майка му го проследи с поглед.
— Ще се зарадва да те види.
„Само ако и аз можех да кажа същото…“ Тръгна към гаража отзад. Чу акордите на радиостанция за кънтри музика през отворената врата. Това го върна към танците в „Подковите на мулето“. И към други, не толкова приятни спомени.
Застана на прага. Баща му клечеше пред едно менгеме и пилеше една летва.
— Татко — повика го Грей.
Баща му се обърна. Беше висок, с по-широки рамене от Грейсън. Беше се издържал с работа на петролните полета, Докато завърши колежа, и беше усвоил тънкостите на петролното инженерство в практиката. Всичко вървеше добре, докато не загуби левия си крак до коляното при трудова злополука. Обезщетението и пенсията за инвалидност му позволиха да се оттегли от активна работа на четиридесет и седем.