Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— По-малко известно е, че царица Елена е пътувала и извън Йерусалим и се е върнала при тайнствени обстоятелства с голям каменен саркофаг и твърдението, че е открила телата на тримата влъхви. Реликвите били пазени в една църква в Константинопол, но след смъртта на Константин били преместени в Милано и закопани в една базилика.
— Но нали каза, че били в Германия… Вуйчо й вдигна ръка да я прекъсне.
— През дванайсети век германският император Фридрих Барбароса плячкосал Милано и задигнал реликвите. Обстоятелствата около тази кражба са неясни и обвити с множество слухове. Но всички истории свършват по един начин — реликвите се озовали в Кьолн.
— И са били там до снощи — добави Рейчъл. Вуйчо й кимна.
Рейчъл затвори очи. Двамата мъже мълчаха, оставяха й време да помисли. Тя чу вратата да се отваря. Остана със затворени очи, понеже не искаше да прекъсва мисълта си.
— А убийствата? — попита. — Защо не са откраднали костите, когато църквата е била празна? Излиза, че обирът е бил планиран и като директен удар срещу Църквата. Убийството на богомолци говори и за вторичен мотив освен кражбата — отмъщение.
— Много добре — каза един нов глас от прага.
Рейчъл се стресна и отвори очи. Моментално позна одеждите на новодошлия — черното расо с късо наметало, широкия шарф малко под кръста, цикламен, за да е в тон с шапчицата. Позна и човека, облякъл дрехите.
— Кардинал Спера — каза тя и склони почтително глава.
Той й даде знак да се изправи и златният му пръстен проблесна за миг, уловил светлината. Пръстенът го бележеше като кардинал, но той носеше и втори пръстен, близнак на първия, само че на другата си ръка, който го обозначаваше като ватиканския държавен секретар. Беше сицилианец, тъмнокос и мургав. Освен това беше млад за толкова висок пост, нямаше още петдесет години. Усмихна се топло.
— Виждам, монсеньор Верона, че сте били прав за племенницата си.
— Би било нередно да лъжа един кардинал, особено такъв, който се явява и дясната ръка на папата. — Вуйчо й се приближи до кардинала, но вместо да целуне благочестиво пръстените му, го прегърна дружески. — Как приема новината Негово светейшество?
Кардиналът поклати глава.
— След като се видяхме с теб сутринта, се свързах с Негово светейшество в Петербург. Ще лети насам утре заран.
„След като се срещнахме…“ Рейчъл вече разбираше защо вуйчо й се беше облякъл толкова официално. Бил е повикан при държавния секретар.
Кардинал Спера продължи:
— Имам грижата да съгласувам със Синода на епископите и с Колежа на кардиналите официалната му папска реакция. След това трябва да се подготвя за заупокойна служба утре. Ще се проведе по залез-слънце.
Рейчъл се изпълваше със страхопочитание. Макар папата да беше главата на Ватикана, неговият абсолютен монарх, истинската власт в държавата беше в ръцете на човека пред нея — той беше официалният й министър-председател. Направи й впечатление умората в очите му, сковаността в раменете. Явно беше на границите на изтощението.
— Има ли вече някакъв резултат от проучването ти? — попита кардиналът.
— Има — мрачно каза вуйчо й. — Крадците не притежават всички кости.
Рейчъл се размърда.
— Има и други, така ли? Вуйчо й се обърна към нея.
— Точно това се опитвахме да установим. Изглежда, след като костите били откраднати от Барбароса, Милано в продължение на векове се е опитвал да си ги върне. За да се уреди най-сетне спорът, през 1906 — а част от костите на влъхвите били пратени обратно в Милано и предадени за съхранение на базиликата на св. Еусторджо.
— Слава на Бога — каза кардинал Спера. — Значи не всички са изгубени.
Отец Торес се обади:
— Трябва да уредим незабавното им преместване тук. В депозитария ще са на сигурно място.
— Докато това стане, ще наредя да подсилят охраната на базиликата — каза кардиналът и погледна към вуйчо й. — Искам на връщане от Кьолн да спреш в Милано и да прибереш костите.
Вуйчо й кимна.
— А, освен това успях да ти уредя по-ранен полет — продължи кардиналът. — Хеликоптерът ще откара и двама ви на летището след три часа.
„И двамата?“ — Още по-добре. — Вуйчо й се обърна към нея. — Изглежда, пак ще трябва да разочароваме майка ти. Май няма да има семейна вечеря.