Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Аз ще… ще ходим в Кьолн, така ли?
— Като нунции на Ватикана — поясни вуйчо й.
Рейчъл се опита да не изостава с понятията. Нунциите бяха посланиците на Ватикана в чужбина.
— Нунции по спешност — поправи го кардинал Спера. — С временно назначение, докато не се справим с тази трагедия. Официално ще присъстваме като пасивни наблюдатели, които представляват интересите на Ватикана и ни държат в течение. Имам нужда от остри очи там. Някой, който познава кражбите на антики. — Кимна към Рейчъл. — И някой с обширни познания върху антиките. — Такова поне ни е прикритието — каза вуйчо Вигор. — Прикритие?
Кардинал Спера се намръщи и в гласа му прозвуча предупредителна нотка:
— Вигор! Вуйчо й се обърна към държавния секретар.
— Тя има право да знае. Останах с впечатлението, че то вече е решено.
— Ти го реши.
Двамата мъже се изгледаха твърдо. Накрая кардинал Спера въздъхна и махна отстъпчиво с ръка.
Вуйчо й се обърна към нея.
— Това с нунциите е само димна завеса.
— Тогава какво ще правим там? И той й каза.
15:35
Все още зашеметена, Рейчъл изчака вуйчо й да си каже няколко думи насаме с кардинал Спера в коридора. Отец Торес се бе заел да върне по местата им на лавиците дебелите книги, натрупани на бюрото му.
Най-накрая вуйчо й се върна.
— Надявах се да хапнем по една козуначена кифла, но с новото ни разписание по-добре да не губим време. Приготви си багажа — паспорта и каквото друго ще ти трябва за няколко дни в чужбина.
Рейчъл си знаеше своето.
— Шпиони на Ватикана? Отиваме там като шпиони? Вуйчо й вдигна вежди.
— Нима наистина си толкова учудена? Ватиканът като суверенна държава винаги е имал свое разузнаване с щатни служители и оперативни агенти. Основната им задача е да се внедряват във враждебни страни, тайни общества и въобще навсякъде, където интересите на Ватикана за заплашени. Валтер Цижек, свещеник, подвизаваш; се под псевдонима Владимир Липински, разиграва КГБ години, преди да бъде заловен и да прекара над две десетилетия в съветски затвор.
— И ние току-що бяхме мобилизирани в разузнаването на Ватикана?
— Ти беше мобилизирана. Аз работя за него над петнайсет години.
— Какво? — Рейчъл едва не се задави.
— Какво по-добро прикритие за един агент от това на уважаван и опитен археолог на скромна служба във Ватикана? — Вуйчо й й даде знак да излезе. — Хайде. Да се хващаме на работа.
Рейчъл заситни след него; опитваше се да го види в тази нова светлина.
— Ще се срещнем с група американски учени. И те като нас ще разследват нападението тайно, като се съсредоточат основно върху убийствата, а кражбата на реликвите ще остане за нас.
— Защо е цялата тази секретност?
Вуйчо й спря и я придърпа в един малък страничен параклис. По размери не надминаваше обикновен килер и миришеше силно на стар тамян.
— Само шепа хора знаят за това — каза той. — Работата е там, че има един оцелял от нападението. Едно момче. Още е в шок, но постепенно идва на себе си. Намира се в една болница в Кьолн, под охрана.
— Бил е свидетел на нападението? Вуйчо й кимна мълчаливо.
— Разказът му за станалото звучи невероятно, но не може да се отхвърли с лека ръка. Всички смърти — или по-точно онези, причинени от токов удар — са настъпили едновременно. Умиращите са се сринали по местата си, някои седнали, други коленичили. Момчето няма обяснение как се е случило нещастието, но е непреклонно по въпроса „кой“.
— Кой е убил богомолците?
— Не. Кои са загинали по този мъчителен начин. Рейчъл продължаваше да чака разбираем отговор.
— Хората, загинали от токов удар — по липса на по-добро определение, — са били онези и само онези, които са приели светото причастие по време на службата.
— Какво?!
— Убило ги е причастието.
Побиха я студени тръпки. Ако плъзнеше слух, че вината е била в причастието, последствията щяха да се усетят по целия свят. Цялото свето тайнство щеше да бъде изложено на риск.
— Нафората е била отровна или… нещо такова?
— Още не се знае. Но Ватиканът иска незабавни отговори А Папският престол — още по-бързо. И при липсата на ресурс необходим за тайно разследване на такова равнище, особено на чужда земя, аз се принудих да прибягна до помощта на един приятел, който ми дължи услуга и който е на висок пост във военното разузнаване на Щатите, освен това е човек, комуто имам пълно доверие. Той обеща да прати екип на мястото по най-бързия начин — до довечера трябва да са там.
Рейчъл можа само да кимне, зашеметена от разкритията, струпали й се през последния час.
— Мисля, че си права, Рейчъл — каза вуйчо й. — Убийствата в Кьолн са директен удар срещу Църквата. Според мен обаче това е само началният гамбит в една много по-голяма игра. Въпросът е каква е играта?