Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Сега подземният лабиринт си имаше нови обитатели. За пред непосветените старият бункер беше приютил поредния мозъчен тръст. Много от членовете му работеха в различни лаборатории на института, занимаваха се с изследователска дейност и оползотворяваха отпуснатите ресурси. Новият дом на Сигма беше избран заради близостта си до всички тези изследователски лаборатории, покриващи широк кръг дисциплини. Би било твърде скъпо да изграждат нови. Така че Сигма беше заровена в сърцето на вашингтонската научна общност. Смитсоновият институт се беше превърнал едновременно в ресурс и в прикритие.
Грей притисна длан към охранителната плоча до асансьорната врата. Синя линия сканира отпечатъка му. Вратите се отвориха с тихо съскане. Той влезе и натисна най-горния бутон с надпис ЛОБИ. Асансьорната клетка потегли безшумно, от четвъртото ниво нагоре.
По-скоро долови, отколкото усети как сканират цялото му тяло в търсене на скрити електронни данни. Превантивна мярка срещу незаконното изнасяне на информация от командния център. Имаше си и недостатъци. През първата си седмица тук Монк беше вдигнал по тревога цялата система с МРЗ плейъра си.
Вратите се отвориха към обикновена на вид приемна, обслужвана от двама въоръжени пазачи и една секретарка. Спокойно можеше да мине за фоайе на банка. Само че броят наблюдателни устройства и свръхмодерната система за сигурност можеха да съперничат на тези във Форт Нокс. Втори вход към бункера, голям обслужващ док, също толкова стриктно охраняван, беше скрит в частен подземен паркинг на половин миля оттук. Там беше и мотоциклетът му — на поправка. Така че щеше да походи пеша до станцията на метрото, където държеше един велосипед за спешни случаи.
— Добро утро, доктор Пиърс — каза секретарката.
— Здравей, Мелъди.
Младата жена не знаеше какво всъщност се крие долу и вярваше на изфабрикуваната история за мозъчния тръст, който също носеше името Сигма. Само охраната знаеше истината. Двамата въоръжени мъже кимнаха на Грей.
— Тръгвате ли си? — попита Мелъди.
— Само за час, после се връщам. — Грей прокара холографската си идентификационна карта през четящото устройство до бюрото й, после притисна палец към екрана, за да бъде отчетено, че напуска командния център. Винаги беше смятал, че системата за безопасност тук е прекалено усложнена. Вече не смяташе така.
Ключалката на външната врата се освободи с прещракване. Един от охранителите отвори вратата, излезе навън и я задържа.
— Приятен ден, сър.
Определението „приятен“ никак не пасваше на деня му дотук.
Напред се простираше дълъг коридор с ламперия, последван от стълбище, водещо към отворените за външни лица части на сградата. Грей излезе в просторно фоайе и подмина група японски туристи, развеждани от преводач и гид. Никой изобщо не го погледна.
Как беше… очевидното място е най-доброто скривалище.
Докато вървеше, Грей се заслуша в обясненията на екскурзовода, рецитирани напевно и сигурно за хиляден път:
— Дворецът Смитсониън бил завършен през 1855 — а, а крайъгълният му камък бил положен от президент Джеймс Полк. Той е най-голямата и най-старата от всички сгради на института и в миналото е приютявал оригиналния музей на науката и изследователските лаборатории. Сега обаче служи за административна сграда и информационен център за петнайсетте музея на института, националната зоологическа градина и много изследователски лаборатории и галерии. Последвайте ме, моля, и ще видим…
Грей стигна до един страничен изход от двореца Смитсониън и бутна люлеещите се врати. Нямаше търпение да излезе на свобода. Примижа срещу яркото слънце и вдигна ръка над очите си. Движението го сръга в ребрата. Коктей-лът от тиленол и кодеин явно губеше силата си.
Стигна до края на грижливо поддържания парк и поглед на назад към двореца. Получил галеното си име заради пара петите от червени тухли, кулите — кои по-големи, кои съв-сем малки, и високите куполи, „дворецът“ Смитсониън се смяташе за един от най-красивите представители на готи-ческия ренесанс в Съединените щати и сам по себе си беше сърцето на целия комплекс. Бункерът бил вкопан под него когато югозападната кула изгоряла до основи през 1866 — а и трябвало да бъде изградена наново. Тайният лабиринт бил проектиран като част от обновяването и накрая се превърнал в подземно бомбоубежище, предназначено да защити най-светлите умове на своето поколение… или поне онези във Вашингтон.