Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Сега криеше централното командване на Сигма.
Грей хвърли последен поглед към американското знаме, веещо се над най-високата кула, и пое през търговската зона към станцията на метрото.
Имаше си и други отговорности освен сигурността на Америка.
Нещо, което твърде дълго беше пренебрегвал.
16:25 (местно време)
Рим, Италия
Двете БМВ-та продължаваха да притискат помежду си мини купъра. Както и да се мъчеше, Рейчъл не успяваше да се отскубне.
Автоматите на задните седалки се извъртяха напред.
Преди да са открили огън, Рейчъл изключи от скорост и дръпна ръчната спирачка. Колата се разтресе с писък на раздран метал. Страничното й огледало се пръсна. Маневрата попречи на стрелците, но не успя да освободи колата й.
БМВ-тата продължаваха да влачат нейния мъник напред.
Купърът й вече беше мъртва тежест, без собствена тяга, и Рейчъл се хвърли на пода — удари силно лявата си страна в скоростния лост. Поток куршуми пръсна прозореца откъм шофьорското място.
Втори път нямаше да извади такъв късмет.
Докато общата скорост на трите коли намаляваше, Рейчъл натисна контролния лост на сгъваемия покрив. Прозорците започнаха да се спускат и платненият покрив се сгъна назад. Вятърът изсвири в купето.
Рейчъл се надяваше това да отклони вниманието им за краткото време, което й беше необходимо. Отблъсна се от централната конзола, използва за опора ръба на прозореца откъм пътническото място и се прехвърли през наполовина отворения покрив. Белият седан още беше притиснат към тази страна на купъра. Рейчъл скочи на покрива му и се претърколи.
Скоростта им вече беше паднала под трийсет километра в час.
Куршуми свирнаха отдолу.
Тя скочи от покрива и полетя към колите, паркирани край пътя. Падна върху дългия покрив на един ягуар, плъзна се странично през ръба му и се пльосна на асфалта от другата му страна.
Главата й се замая и тя остана да лежи неподвижно. Редицата паркирани коли й беше като щит към шосето. На половин пресечка по-нататък, неспособни да спрат достатъчно бързо, БМВ-тата внезапно изреваха и набраха скорост с писък на гуми.
Някъде в далечината се чуха полицейски сирени.
Рейчъл се обърна по гръб и опипа колана си за мобилния си телефон. Калъфчето му беше празно. Тъкмо се беше опитвала да се свърже с управлението, когато онези я сгащиха.
„О, Господи…“ Надигна се с мъка. Не я беше страх, че убийците ще се върнат. Мини купърът й вече беше направил задръстване.
Имаше си по-голяма грижа. За разлика от първия път, сега беше зърнала регистрационния номер на черното БМВ.
SCV 03681.
Не и беше нужна сверка с базата данни, за да разбере къде е регистриран автомобилът. Специалните номера се издаваха само от едно място.
SCV означаваше Stato della Citta del Vaticano.
Град Ватикан.
Рейчъл стана. Главата я болеше. Усети вкус на кръв — беше си сцепила устната. Нямаше значение. Ако я бяха нападнали хора, свързани с Ватикана…
Сърцето й биеше като лудо. Нов страх вля сила в мускулите й. Още един човек беше в опасност.
Вуйчо й…
11:03 източно време
Такома Парк, Мериланд
— Грей! Ти ли си?
Грейсън Пиърс вдигна колелото си на рамо и изкачи стъпалата към верандата на бащиния си дом — едноетажна къщичка с дървена веранда и широк фронтон.
Извика през отворената врата:
— Да, мамо!
Подпря колелото на парапета на верандата и болката в ребрата го стрелна отново. Беше се обадил от метростанцията да предупреди майка си, че идва. Държеше един планински бегач в местната станция за случаи като този.
— Обядът е почти готов.
— Какво? Ти готвиш? — Той отвори рамката с мрежа против насекоми и изтръгна жално скърцане от старите й панти. Тя се затръшна след него. — Чудесата май нямат край, а?
— Хич не ми се прави на устат, младежо. Напълно способна съм да направя някой и друг сандвич. С шунка и кашкавал.
Грей мина през дневната, умело обзаведена с дъбови мебели, съчетаващи по чудесен начин модерното с антиките. Не пропусна да забележи праха по тях. Майка му не беше голяма домакиня, а и повечето си време винаги беше посвещавала на преподаването, първо в една йезуитска гимназия в Тексас, а сега като хоноруван преподавател в биологическия факултет на университета „Джордж Вашингтон“. Родителите му се бяха преместили тук преди три години — в тихия исторически квартал на Такома Парк със старите му викториански домове и още по-старите единични къщи в селски стил. Грей имаше апартамент на няколко мили оттук, на Пинли Бранч Роуд. Искаше да е близо до родителите си и да им помага с каквото може. Особено сега.