Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Това е отец Торес — представи й той свещеника. — Официален пазител на костите.
Възрастният мъж се изправи. Беше нисък и набит, облечен целият в черно, с римска якичка. По лицето му мина намек за усмивка.
— Предпочитам титлата „ректор на reliquiae“.
Рейчъл огледа надвисналите покрай стените кантонерки. Беше чувала за това място, ватиканското хранилище на реликвите, но никога не беше идвала тук. Потисна тръпка на отвращение. Каталогизирани и прибрани във всички тези чекмеджета и рафтове, почиваха парчетии от светци и мъченици; кости от пръсти, кичурчета коса, стъкленици с прах от клади, парчета от дрехи, мумифицирана кожа, изрезки от нокти, кръв. Малко хора знаеха, че по каноническия закон всеки католически олтар трябва да притежава свещена реликва. А с новите църкви и параклиси, които се строяха непрекъснато по целия свят, работата на този свещеник беше да опакова и да праща по пощата парченца от кости и други земни останки от различни светци.
Рейчъл не разбираше манията на Църквата по отношение на реликвите. От тази мисъл я побиваха тръпки. Рим беше претъпкан до пръсване с реликви. Тук бяха някои от най-забележителните и необичайните — стъпалото на Мария Магдалина, гласните струни на свети Антон, езикът на свети Йоан, камъните от жлъчката на света Клара. Дори и цялото тяло на папа свети Пий X лежеше в „Св. Петър“, излято в бронз. Най-смущаващата реликва обаче беше запазена в едно светилище в Калката — предполагаемият препуциум на пениса на Исус Христос. Накрая успя да изграчи:
— Нещо… да не би нещо да е било откраднато? Вуйчо й вдигна ръка към студента си.
— Джейкъб, би ли ни донесъл по едно капучино?
— Разбира се, монсеньор.
Вуйчо Вигор изчака младежа да излезе и да затвори вра-тата, след това я погледна твърдо.
— Чу ли за убийствата в Кьолн?
Въпросът я свари неподготвена. Цял ден беше тичала на-сам-натам и не й беше останало време да гледа новините, но нямаше начин да не чуе за ужасните убийства в Германия предната нощ. Все още не се съобщаваха подробности.
— Само онова, което казаха по радиото — отговори тя. Той кимна.
— Курията получава сведения преди те да стигнат до медиите. Били са убити осемдесет и четирима души, включително архиепископът на Кьолн. Но начинът, по който са загинали, все още не е разкрит пред широката общественост.
— Какво имаш предвид?
— Има и застреляни, но повечето, изглежда, са убити с електричество.
— С електричество?
— Това е първоначалният извод. Докладите от аутопсиите още не са готови. Когато пристигнала полицията, част от телата още пушели.
— Боже! Как…
— За този отговор май ще трябва да почакаме. Катедралата гъмжи от всякакви следователи — криминолози, детективи, лаборанти, дори електротехници. Има екипи от немските служби, експерти по тероризма от Интерпол и агенти на Европол. Но понеже престъплението е било извършено в римокатолическа катедрала, тоест на осветена територия, Ватиканът се позова на своята Омерта.
— Кодът за мълчание.
Той изсумтя утвърдително.
— Църквата си съдейства с германските власти, но иначе е ограничила достъпа с надеждата местопрестъплението да не се превърне в цирк.
Рейчъл поклати глава.
— Но какво общо има това с мен?
— Според първоначалното разследване само един мотив изглежда възможен. Златната мощехранителница в катедралата е била разбита.
— Откраднали са мощехранителницата?
— Не. И точно там е работата. Не са я взели, макар да е от чисто злато. Безценен артефакт. Откраднали са само съдържанието й. Мощите.
Отец Торес вметна:
— И то не какви да е мощи, а костите на библейските влъхви.
— Влъхви… имате предвид тримата мъдреци от библията? — Рейчъл не успя да прикрие удивлението си. — Откраднали са костите и са оставили златната кутия? Мощехранителницата със сигурност би донесла по-висока цена на черния пазар от костите.
Вуйчо Вигор въздъхна.
— По молба на държавния секретар дойдох тук да преценя произхода на въпросните реликви. Те имат забележително минало. Озовали са се в Европа благодарение на колекционерската страст на света Елена, майката на император Константин. Като първи християнски император, Константин пратил майка си на поклонение със задачата да открие колкото се може повече свещени реликви. Най-известната от тях, разбира се, е Истинският кръст на Христос.
Рейчъл беше ходила в базиликата „Светият Кръст“в Йерусалим, на Латеранския хълм. В една задна стаичка, зад стъклена витрина, бяха изложени най-известните реликви, издирени от света Елена — парче от Истинския кръст, пирон, използван при разпъването на Христос, и два тръна от мъченическата му корона. Споровете относно автентичността на тези реликви продължаваха. Мнозина вярваха, че света Елена е била измамена. Вуйчо й продължи: