Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
Закуска: кифла със стафиди (от диетата на Скарсдейл — лека вариация на препечена филийка от едрозърнест ръжен хляб); един „Марс“ (от диетата на Скарсдейл — лека вариация на половин грейпфрут)
Междинна закуска: два банана, две круши (превключвам на план F, защото умирам от глад и не мога да събера сили за морковчето според Скарсдейл). Една опаковка портокалов сок (според антицелулитната суровоядна диета)
Обяд: печен картоф (вегетарианската диета на Скарсдейл) и ориенталско пюре от нахут и тахан (сенна диета — пюрето върви с печените компири, тъй като са все въглехидрати, докато двете закуски бяха алкални с изключение на кифлата и „Марс“-а — несъществено отклонение)
Вечеря: четири чаши вино, пържена риба с картофи (диетата на Скарсдейл плюс сенната диета — протеини), парче торта тирамису и ментов аерошоколад (за което ме е яд)
Давам си сметка, че прекалено лесно взех да намирам диета, която да нагодя към каквото ми се яде в момента, и че диетите не са, за да бъдат избирани произволно и размесвани, а да бъдат избирани целенасочено и да се придържам към тях. Точно това ще направя веднага щом изям този шоколадов кроасан.
14 март, вторник
Провал. Пълен провал. Замаяна от успеха на Томовата теория за ледената кралица, аз започнах един вид да преливам в Джудината и отново се заех да изпращам съобщения на Даниел, за да го уверя, че му имам доверие и няма да предявявам претенции, нито ще правя италиански сцени без достатъчно основание.
Към 10–11 часа подходът „ледена кралица“ в комбинация с „Мъжете са от Марс, жените от Венера“ се оказа толкова успешен, че Даниел застана до мен, докато си наливах кафе от машината, и каза:
— Ще дойдеш ли в Прага другия уикенд?
— Какво? Ъъъ хахахаха, имаш предвид уикенда след този?
— Даа, следващият уикенд — произнесе той насърчително и леко покровителствено, сякаш ме учи да говоря английски.
— Ооо! Да, моля те! — запъхтях се аз, забравила от възбуда ледено-кралската мантра.
После дойде да ме покани да обядваме в едно близко ресторантче. Уредихме да се срещнем пред сградата, за да не заподозре някой нещо, и всичко беше адски разтърсващо и потайно, докато той не каза на път към заведението:
— Слушай, Бридж, много съжалявам, но осрах работите.
— Защо? Какво? — попитах аз и още докато изричах това, се сетих за мама и се попитах дали не трябваше да кажа: „Моля?“
— Няма да мога да отида в Прага другия уикенд. Криво съм си направил сметките. Но може да отидем някой друг път.
В ставата ми зави сирена и засвятка огромен неонов знак с главата на Шарън в центъра: „ЕБАВАНЕ! ЕБАВАНЕ!“ Замръзнах насред тротоара, изпепелявайки го с поглед.
— Какво има? — попита той, сякаш му беше забавно.
— Писна ми от теб — изсъсках бясно. — Заявих ти най-недвусмислено още първия път, когато се опита да ми разкопчееш полата, че не си падам по емоционалното ебаване. Постъпи много подло, като продължи да флиртуваш, да спиш с мен, без после дори да се обадиш по телефона, и да се преструваш, че нищо такова не се е случило.
— Защо ме покани в Прага — за да се увериш, че ще можеш пак да спиш с мен, щом поискаш, сякаш сме на някаква стълба?
— Стълба ли. Бридж? Каква стълба?
— Я млък! — наежих се аз. — Само сменяш посоката! Или ще ходиш с мен и ще се държиш като хората, или ме остави на мира. Както вече споменах, не си падам по ебаването.
— Ами ти каква беше през седмицата? Първо не ми обръщаше за пет пари внимание, като че ли си от хитлеровата младеж, след което се превърна в мъркащо секси котенце и ми мяташе над компютъра погледи „ела с мен в пещерата“, а сега изведнъж си Маргарет Татчър.
Стояхме и се гледахме зверски като африкански животни, настройващи се за бой в предаване на канала „Животни“. После Даниел рязко се обърна на пети и влезе в ресторанта, като ме остави да се замъкна, залитайки, замаяна, обратно на работа, където се затворих в тоалетната, заключих вратата и седнах, загледана с обезумял поглед във вратата. О, Господи!