Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Всички ми казваха да го оставя да умре заедно с майка си, но по това време и без друго кърмех Ръги, пък и имах много мляко. Нищо не ми костваше да му давам и на него да суче. — Тя го гушна, сякаш го закриляше. — Знам, че е слаб. Може би трябваше да го оставя, но ако Ридаг ми беше собствен син едва ли щях да го обичам повече. И не съжалявам, че го приех.
Ридаг вдигна към Нези големите си и блестящи кафяви очи, после обви врата и със слабичките си ръце и положи глава на гърдите и. Нези го залюля в прегръдките си.
— Някои хора казват, че е животно, защото не може да говори, но аз съм сигурна, че разбира. И не е „уродлив“ — додаде тя, хвърляйки гневен поглед на Фребек. — Само Майката знае защо духовете, които са го създали, са били смесени.
Сълзите на Айла напираха и тя едва ги удържаше. Не знаеше какво реакция ще предизвикат у тези хора влагата, отделяна от очите и, винаги пораждаше безпокойство у хората от Клана. Докато наблюдаваше жената и детето, в главата и нахлуха спомени. До болка и се прииска да прегърне сина си и отново заскърби за Иза, която я беше прибрала и се беше грижила за нея като майка, въпреки че бе също толкова различна от членовете на Клана, колкото Ридаг — от обитателите на Лъвския бивак. Но повече от всичко друго и се искаше да намери начин да обясни на Нези колко е трогната и колко и е благодарна заради Ридаг… и заради себе си. Обзе я непонятното усещане, че донякъде ще успее да се отблагодари на Иза, ако намери начин да направи нещо за Нези.
— Нези, той разбира — каза тихо Айла. — Той не животно, не от плоскоглавците. Той дете на Клана и на Другите.
— Знам, че не е животно, Айла, но какво е това „Клан“?
— Хора, като майката на Ридаг. Вие казвате „плоскоглавци“, те казват „Клан“. — обясни Айла.
— Как така те казват „Клан“, та те не могат да говорят — намеси се Тюли.
— Не казват много думи. Но говорят. Говорят с ръце.
— Откъде знаеш? — попита Фребек. — Какво те кара да се мислиш за толкова умна?
Джондалар пое дълбоко дъх и го задържа докато чакаше отговора и.
— Преди живеех с Клана. Говорех като хората от Клана. Не с думи, докато дойде Джондалар — промълви Айла. — Кланът беше моят народ.
Когато смисълът на думите и достигна до съзнанието им, настана мъртва тишина — всички бяха смаяни.
— Искаш да кажеш, че си живяла с плоскоглавци! Живяла си с тези мръсни животни! — възкликна Фребек с отвращение, сетне скочи на крака и отстъпи назад. — Нищо чудно, че не може да приказва както трябва. — Щом е живяла с тях и тя е същата. Те са най-обикновени животни, всички, включително смесеното ти недоносче, Нези.
В бивака избухна врява. Макар и някои да споделяха мнението на Фребек, той бе отишъл твърде далеч. Бе прекрачил границата на учтивостта, която дължеше на гостите и дори беше обидил стопанката на водача. Но той отдавна изпитваше неудобство от това, че принадлежи към бивак, който беше прибрал „урода от смесени духове“, а и все още беше раздразнен от хапливите забележки на майката на Фрали по време на последната схватка от отколешната им битка. Искаше да си излее гнева на някого.
Талут се дереше в защита на Нези и Айла. Тюли побърза да защити честта на бивака. Крози, със злобна усмивка на устните, ту обсипваше Фребек с дълги тиради, ту отправяше заплашителни погледи към Фрали, докато останалите изразяваха мнението си шумно. Погледът на Айла се местеше от лице на лице — прииска и се да си запуши ушите с ръце, за да не чува шума.
Изведнъж Талут гръмогласно призова към тишина. Викът му бе достатъчно силен, за да стресне всички и да ги накара да замълчат. Тогава прозвуча барабанът на Мамут. Под неговите звуци хората се успокоиха и насядаха по местата си.
— Мисля, че преди другите да вземат думата, би трябвало да чуем какво има да ни каже Айла — рече Талут след като барабанът замлъкна.
Хората се наклониха напред и насочиха вниманието си към Айла — изгаряха от желание да узнаят нещо повече за тайнствената жена. Айла не беше сигурна, че и се ще да разказва каквото и да било на тези шумни, груби хора, но чувстваше, че няма избор. После, повдигайки леко брадичката си, тя си помисли, че щом искат да чуят историята и, ще им я каже, но още сутринта ще си тръгне.
— Аз не… не помня ранно детство — започна Айла, — земетресение и пещерен лъв, който оставя белези на крака ми. Иза казва тя ме намира край река… каква дума, Мамут? Не будна?