Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Той пое дълбоко дъх и се опита да продължи нишката на разказа си:
— В началото Тонолан се канеше да пътува сам. Моето намерение бе да го придружа само до дома на наши роднини, които живееха наблизо, но после реших да ида с него. Прекосихме един малък ледник, който дава началото на Донау, Великата Майка Река, и си казахме, че ще я проследим до края. Никой не вярваше, че ще се справим, дори не съм сигурен, че успяхме, просто продължавахме да вървим, пресякохме много притоци, срещнахме много хора.
Веднъж, през първото лято, спряхме, за да наловим дивеч и докато сушахме месото, няколко мъже ни наобиколиха с насочени към нас копия…
Джондалар бе възобновил първоначалното си темпо и бе увлякъл бивака с разказа за своите приключения. Беше сладкодумен и умееше да увеличава напрежението. Слушателите му кимаха, мърмореха одобрително, насърчаваха го, често изразяваха вълнението си с шумни възклицания. „Хората, които разговарят с думи, не мълчат дори когато слушат“ — помисли си Айла.
И тя като останалите бе запленена от разказа, но за миг погледът и се отклони и тя проследи хората, които го слушаха. Възрастните държаха малките деца в скута си, а по-големичките седяха заедно и с блеснали очи се взираха в чуждоземеца-чародеец. Сякаш най-силно пленен бе Дануг. Беше се навел напред прехласнат.
— След като лъвицата се отдалечи, Тонолан навлезе в каньона, мислейки, че е в безопасност. Тогава чухме рева на лъв…
— И какво стана после? — попита Дануг.
— Ще трябва Айла да ви разкаже останалото. От този момент нататък не помня почти нищо.
Всички погледи се насочиха към нея. Айла бе слисана. Не беше очаквала такъв обрат, никога преди това не беше говорила пред толкова много хора. Джондалар и се усмихна. Изведнъж му бе хрумнало, че най-добрият начин да я приучи да говори пред хора е да я накара да го прави на практика. Не за последен път щеше да се очаква от нея да разказва за свои преживявания, а и след пресните им впечатления от властта и над конете, историята с лъва щеше да им се стори по-правдоподобна. Той знаеше, че случката е вълнуваща и ще подсили нейната тайнственост, пък и ако задоволеше любопитството им с тази история, може би нямаше да и се налага да разказва за миналото си.
— Какво стана, Айла? — обърна се към нея Дануг, вживял се силно в разкара.
До този момент Ръги бе стеснителна и сдържана към по-големия си брат, който беше отсъствал толкова дълго, но сега, спомняйки се за предишни пъти, когато бяха седели в кръг и си бяха разказвали истории, тя реши да се покатери в скута му. Той и се усмихна разсеяно и я гушна, но продължаваше да гледа очаквателно към Айла.
Айла огледа всички тези лица, извърнати към нея и се опита да каже нещо, но устата и бе пресъхнала, въпреки че дланите и бяха потни.
— Да, какво стана? — повтори Лати.
Тя седеше близо до Дануг и държеше в скута си Ридаг.
В големите, кафяви очи на момчето се четеше силна възбуда. Той също отвори уста да попита, но никой не разбра звука, който издаде — освен Айла. Схвана не самата дума, а нейния смисъл. И преди беше чувала подобни звуци, дори се бе научила да ги произнася. Хората от Клана не бяха неми, но способността им да артикулират беше ограничена. В замяна на това бяха създали богат и всеобхватен език от знаци, за да общуват, а думите им служеха само за подсилване. Разбираше, че детето я моли да продължи разказа и че влага именно такова значение в думите си. Айла се усмихна и отправи словата си към него.
— Бяхме с Уини — подхвана тя.
Когато произнасяше името на кобилата, тя сякаш имитираше тихото цвилене на кон. Хората в землянката не разбраха, че става въпрос за името на животното. Помислиха си, че е чудесно украшение към разказа. Усмихнаха се и с одобрителни слова я насърчиха да продължи по същия начин.
— Тя скоро има конче. Много дебела — продължи Айла като протегна ръце пред корема си, за да покаже, че кобилата е била в напреднала бременност. Появиха се разбиращи усмивки. — Всеки ден яздим. Уини трябва излиза. Не далеч, не бързо. Винаги ходим на изток, лесно да ходим на изток. Прекалено лесно, нищо ново. Един ден ние отиваме на запад, не на изток. Виждаме ново място — разказваше Айла, обръщайки се към Ридаг.