Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Джондалар я беше учил на езика на Мамутоите, както и на другите езици, които сам разбираше, но тя не го говореше така свободно, както неговия език, който беше научила най-напред. Речта и бе странна, някак си различна и трудна за определяне, мъчно намираше думите и това я притесняваше. Но когато се сети за момчето, което никак не можеше да изразява мислите си, тя реши, че трябва да опита. Защото то я беше помолило.
— Чувам лъв.
Не знаеше защо го направи. Може би подтиквана от жадния израз върху лицето на Ридаг, от начина, по който бе обърнал главата си, за да чува, или просто инстинктивно, но след думата „лъв“ тя изрева застрашително, предавайки идеята за свирепото животно по начин, понятен за целия свят. Айла долови как някои от събралите се трепнаха от страх и ахнаха, после се разсмяха нервно и дадоха словесен израз на одобрението си. Тя притежаваше необикновена способност да имитира животински звуци. Това неочаквано засили възбудата, предизвикана от разказа и. Джондалар също и кимаше и и се усмихваше одобрително.
— Чувам човек вика. — Тя отправи изпълнен с печал поглед към Джондалар. — Спирам. Какво да правя? Уини натежала от бебе. — Тя издаде кратък писклив звук, наподобяващ цвилене на жребче и бе възнаградена от Лати с лъчезарна усмивка. — Аз се безпокоя за кон, но човек вика. Пак чувам лъв. Вслушвам се. — Тя успя някак си да постигне имитация на лъвски рев, който звучеше игриво. — Това е Бебчо. Тогава влизам в каньон, знам, че кон няма пострада.
Айла срещна озадачени погледи. Изречената от нея дума им бе непозната, макар че при други обстоятелства Ридаг би могъл да я знае. Беше казала на Джондалар, че това е дума от езика на Клана, означаваща малко дете.
— Бебчо е лъв — заобяснява тя. — Бебчо е лъв и аз го познавам. Бебчо е… като син. Аз влизам в каньон, карам лъв да си отиде. Намирам един мъртъв човек. Друг човек, Джондалар, ранен много тежко. Уини занася до долината.
— Бре! — чу се присмехулен глас. Айла вдигна поглед и видя Фребек, мъжът, който се бе карал със старицата. — Да не искаш да кажеш, че си заповядала на лъв да остави на мира ранен човек?
— Не изобщо на лъв. На Бебчо — обясни Айла.
— Какво е това… дето го казваш?
— „Бебчо“ е дума от езика на Клана. Значи дете, малко дете. Това е име аз дава на лъв, когато живее при мен. Бебчо е лъв аз познавам. Кон също познава. Не се страхува.
Айла беше разстроена — нещо не беше наред, но тя не знаеше какво.
— Живяла си с лъв? Това не го вярвам — усмихна се ехидно той.
— Не вярваш? — попита гневно Джондалар. Мъжът обвиняваше Айла в лъжа, а той много добре знаеше, че разказът и отговаряше на истината. — Айла не лъже — защити я той като се изправи и развърза ремъка, с който кожените му панталони бяха пристегнати в кръста. Той отпусна единия край и разголи слабините и бедрото си, обезобразени от възпалени червени резки. — Лъвът ме нападна, а Айла не само ме отърва от него, тя е много опитна знахарка. Ако не беше тя, щях да последвам брат си на другия свят. И друго нещо ще ви кажа. Видях я да язди лъва, също като коня. И мен ли ще наречеш лъжец?
— Никой гост на Лъвския бивак не може да бъде наричан лъжец — рече Тюли, гледайки свирепо Фребек и опитвайки се да предотврати надвисналата грозна сцена. — Явно е, че си бил тежко наранен, пък и ние сами видяхме как жената… Айла… язди коня. Не виждам причина да се съмнявам нито в твоите думи, нито в нейните.
Настана напрегнато мълчание. Айла, объркана, местеше поглед ту към единия, ту към другия. Думата „лъжец“ и беше непозната и тя не разбираше защо Фребек бе казал, че не и вярва. Беше израснала сред хора, които общуваха с помощта на движения. Освен жестове с ръце, езикът на Клана включваше стойката и изражението на лицето като средства за предаване на оттенъци и нюансирани значения. Невъзможно бе да лъжеш успешно с цяло тяло. В най-добрия случай човек можеше да се въздържи и да не каже нещо, но това също се забелязваше, въпреки че беше позволено като нещо лично. Айла просто не се бе научила да лъже.
Но тя схвана, че нещо не е наред. Долавяше внезапно появилите се гняв и враждебност така ярко, сякаш бяха изразени с крясъци. Разбираше и това, че се опитват да не дават воля на чувствата си. Талут забеляза как Айла погледна към тъмнокожия мъж, а сетне отмести очи. Като зърна Ранек той се досети как да намали напрежението и отново да насочи всеобщото внимание към разказването на истории.
— Това беше хубава история, Джондалар — избоботи Талут, отправяйки строг поглед към Фребек, — Винаги е вълнуващо да се слушат разкази за дълги пътешествия. Искаш ли за чуеш за едно друго дълго пътешествие?