Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Джондалар не очакваше такъв отговор, макар да не беше сигурен какви бяха очакванията му. Откак се бе появил тъмнокожият мъж, той се мъчеше да потисне твърдата топка от гняв и безпокойство, която караше стомаха му да се обръща. Ранек изглежда беше събудил интереса на Айла, пък и самият той не сваляше поглед от нея. Джондалар се бе опитал да успокои гнева си и да си внуши, че е глупаво да смята, че има и нещо друго. Тя имаше нужда и от други приятели. Това, че Джондалар беше първият, не означаваше, че тя няма да поиска да се запознае и с други мъже.
Въпреки това, когато Айла попита Ранек за миналото му, той усети, че се зачервява от облялата го гореща вълна на гнева и същевременно потръпва от студения повей на ужаса. Защо ще и се иска да узнае повече за този очарователен странник, ако не се интересува от него? Високият мъж потисна импулсивното си желание да я грабне и отведе оттук и изпита безпокойство, че се поддава на такива чувства. Тя имаше право сама да избира приятелите си, а и те бяха само приятели. Само разговаряха и си разменяха погледи.
Когато тя излезе, Джондалар видя как тъмните очи на Ранек я проследиха, той бързо облече анорака си и я последва. Видя я, застанала край реката. Поради някаква необяснима причина беше убеден, че тя си мисли за Ранек. В първия момент отговорът и го изненада, после той се отпусна и по устните му заигра усмивка.
— Трябваше да се досетя, че ако попитам, ще получа пълен и честен отговор. Дишаш свеж въздух и се наслаждаваш на нощта — ти си чудесна, Айла.
Тя също му се усмихна. Не знаеше какво бе сторила, но нещо го бе накарало да се усмихне и бе възвърнало радостта в гласа му. Топлото чувство я обзе отново и тя пристъпи към него. Въпреки тъмнината и оскъдните звезди, които хвърляха бледа светлина върху лицето и, Джондалар долови настроението и от начина, по който се движеше и тялото му откликна на позива. В следващия миг тя бе в прегръдките му, устните им се сляха и всички съмнения и тревоги я напуснаха. Би отишла където и да е, би живяла с всякакви хора, би усвоила и най-странните обичаи, щом имаше Джондалар.
Миг по-късно тя вдигна поглед към него.
— Помниш ли, когато те попитах какъв е сигналът ти? Как да ти кажа, когато искам да ме докоснеш и да проникнеш в мен със своята мъжественост?
— Да, спомням си — отвърна той с лукава усмивка.
— Ти каза да те целуна, или просто да помоля. Сега те моля. Можеш ли да приготвиш твоята мъжественост?
Тя бе толкова сериозна, толкова находчива и така трогателна! Той сведе глава, за да я целуне отново и я притисна така силно, че тя почти разпозна синия цвят на очите му и бликналата в тях обич.
— Айла, моята забавна и красива жена — прошепна той. — Знаеш ли колко много те обичам?
Но докато я прегръщаше, Джондалар бе обзет от чувство за вина. Ако я обича толкова много, защо изпитва неудобство от онова, което тя върши? Когато онзи мъж, Фребек, се отдръпна от нея в погнуса, на него му се прииска да умре от срам, защото я беше довел и защото можеха да го свържат с нея. Миг по-късно изпита омраза към себе си заради тези си чувства. Та той я обича. Как може да се срамува от жената, която обича?
Онзи тъмнокож Ранек не се срамуваше. Само как я гледаше с лъскавите си бели зъби и тъмните си блестящи очи, как се смееше, как я ласкаеше и дразнеше, когато си спомни за него, той трябваше да надвие импулсивното си желание да го удари. Всеки път, когато си мислеше за него, трябваше наново да обуздава порива си. Обичаше я толкова много и не можеше да понесе мисълта, че тя би могла да пожелае някой друг, може би някой, които не се срамува от нея. Обичаше я повече, отколкото смяташе, че е възможно да се обича човек. Но как можеше да се срамува заради жената, която обича?
Джондалар я целуна отново, по-настойчиво и я прегърна така силно, че тя изпита болка. Сетне с почти безумен плам обсипа с целувки шията и врата и.
— Знаеш ли какво изпитвам като знам, че най-после можеш да се влюбиш? Айла, не усещаш ли колко много те обичам?
Беше толкова сериозен, толкова страстен, че за миг Айла изпита острата болка на страха — не за себе си, а за него. Обичаше го повече, отколкото би могла да изрази с думи, но неговата любов към нея не бе съвсем същата. Не че беше много по-силна, но в нея имаше повече взискателност и настойчивост. Сякаш Джондалар се боеше, че ще изгуби онова, което най-после бе спечелил. Тотемите, особено силните тотеми, умееха да разпознават, и да подлагат на изпитание, именно такива страхове. Искаше и се да отклони вниманието му от тези страстни излияния.
— Усещам, че си съвсем готов — усмихна се тя закачливо.
Но той не откликна с по-шеговито настроение, както се беше надявала. Вместо това той я обсипваше с бурни целувки и я притискаше така пламенно, че едва не и счупи ребрата. Сетне затършува под анорака и, под туниката и, опитвайки се да достигне гърдите и и да развърже шнура на панталоните и.