Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Никога не беше го виждала такъв — подвластен на нуждата, обзет от непреодолимо желание, умоляващ с неотложната си страст. Той познаваше тялото и по-добре от самата нея и с удоволствие прилагаше знанията и уменията си. Но този път неговите потребности бяха по-силни. Тя прозря същността на момента и му се отдаде изцяло, изгубвайки се в мощния изблик на любовта му. Бе готова за него така, както той бе готов за нея. Развърза шнура и остави панталона си да се смъкне надолу, а после му помогна да се освободи от неговия.
Преди да се осъзнае, тя вече лежеше върху твърдата пръст недалеч от брега на реката. Зърна леко замъглените звезди и затвори очи. Той беше върху нея, устните му силно притискаха нейните, езикът му проникваше в нея и тършуваше, сякаш би могъл да открие онова, което топлият му и твърд член търсеше така настойчиво. Тя се разтвори под напора му — отпусна устните и бедрата си — сетне посегна да го насочи към топлите си съблазнителни дълбини. Когато той проникна в нея дъхът и секна и тя долови приглушен стон. После усети как стволът му я изпълни цялата, обтягайки плътта и.
Дори в този миг на бурна страст тя го удиви, изуми го пълната хармония помежду им, точното съответствие между нейните дълбини и неговите размери. Усети как топлите и гънки го обгръщат отвсякъде и едва не достигна кулминацията още при първото движение. Няколко мига той се опитваше да се въздържи, да наложи обичайния си контрол, но после се отказа. Гмурна се в нея, сетне още веднъж и още веднъж, докато тялото му се разтресе неописуемо и той достигна издигащия се връх на чудото, а от устните му се отрони вик:
— Айла! О, моя Айла, моя Айла! Обичам те!
— Джондалар, Джондалар, Джондалар…
Той направи няколко последни движения, после със стон зарови лицето си в шията и и я задържа в прегръдките си, неподвижен и изчерпан. Тя усети острия ръб на камък под гърба си, но не му обърна внимание.
След малко той се надигна и се вгледа загрижено в нея.
— Извинявай — каза той.
— Защо се извиняваш?
— Стана така набързо, не те подготвих, а и не ти доставих Удоволствие.
— Готова бях, Джондалар. Изпитах Удоволствие. Нали аз те помолих? Изпитвам Удоволствие от твоето Удоволствие. Изпитвам Удоволствие от твоята любов, от силното ти чувство към мен.
— Но ти не се сля с момента така, както стана с мен.
— Не ми беше необходимо. Моето чувство и моето Удоволствие бяха различни. Нужно ли е винаги да се получава? — попита тя.
— Не, мисля, че не — отвърна той смръщено. После я целуна продължително. — Пък и нощта е все още пред нас. Хайде, ставай. Тук, навън, е студено. Да идем да намерим топло легло. Диджи и Бранаг вече се усамотиха зад дръпнатите си завеси. Нали ще са разделени до другото лято, горят от нетърпение.
— Не са по-нетърпеливи от теб — усмихна се Айла. Въпреки че не виждаше добре лицето му, стори и се, че той се изчерви. — Обичам те, Джондалар. Обичам всичко в теб. Всичко, което правиш. Дори твоята нетърпелива… — Тя поклати глава. — Не, не е това. Не е тази дума.
— Мисля, че искащ да кажеш „нетърпение“.
— Обичам дори нетърпението ти. Да, това е думата. Поне твоя език знам по-добре от този на Мамутоите. — Тя замълча за миг. — Фребек каза, че не говоря правилно. Джондалар, ще се науча ли някога да говоря както трябва?
— И аз не говоря езика на Мамутоите съвсем добре. Не съм израсъл с него. Фребек просто обича да създава неприятности — рече Джондалар, като и помагаше да се изправи. — Защо трябва във всяка Пещера, във всеки Бивак, във всяка трупа да има по някой размирник? Не му обръщай никакво внимание и другите се правят, че не го забелязват. Ти говориш много добре. Удивен съм от лекотата, с която усвояваш езици. Съвсем скоро ще говориш езика на Мамутоите по-добре и от мен.
— Трябва да се науча да говоря с думи. Сега нямам нищо друго — промълви тя тихо. — Вече не познавам никой, който да говори езика на моето детство.
За миг я обзе чувство на мрачна пустота и тя затвори очи. Сетне се отърси от него и отново се зае да облича панталона си. И пак спря.
— Чакай — тя отново засъбува дрехата си. — Много отдавна, когато станах жена, Иза ми разказа всичко, което една жена от Клана трябва да знае за мъжете и жените, макар че се съмняваше дали изобщо някога ще си намеря стопанин и тези знания ще са ми нужни. Другите може и да не вярват в тези неща, дори сигналите между мъжете и жените не са същите, но тъй като ми предстои за пръв път да прекарам нощта в жилище на Другите, мисля, че трябва да се пречистя след нашето Удоволствие.