Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)

На следващите страници ще говоря доста за СИС н постепенно читателят ще добие обща, макар и съвсем не изчерпателна представа за нейната дейност. Сега искам да съобщя само основните данни за структурата и работата на СИС, за да може читателят още от самото начало да разбере моята история. Не бива да се забравя, че всеки общ преглед неизбежно е малко или много опростен. Ако британският гений е склонен към импровизация, СИС е добро доказателство за това. Това учреждение прилича на стара къща, чиято фасада е закрита от допълнителни пристройки.

СИС е единствената английска служба, упълномощена да събира секретна информация от чужди държави с нелегални средства. Върху нейния монопол в това отношение понякога посягат самодейни ентусиасти. Но когато подобни посегателства биват открити, в най-добрия случай те завършват със саркастична междуведомствена преписка, а в най-лошия — довеждат до сериозни стълкновения на Уайтхол23. Именно с „нелегалните средства“ се отличава секретната служба от другите учреждения, занимаващи се със събиране на информация, като например дипломатическата служба и пресата, макар че някои държави не признават тази тънка, понякога илюзорна разлика. Но колкото и мъгляви да са тези различия, на практика те съществуват. СИС е единствената организация, която получава секретни фондове, за които не дава подробен отчет. Тези фондове се използуват за събиране от чуждите държави на такива сведения, които не може да бъдат получени по обикновени, законни пътища.

За база на дейността на СИС служи агентурната мрежа, която се състои почти винаги от чужди поданици. Тези агенти работят под прекия или косвения контрол на бюрото на СИС, известно като резидентура. Бюрото на СИС е настанено в Английското посолство и по този начин е защитено от действията на местните власти по силата на дипломатическата конвенция. Подбудите на чуждестранните агенти са различни — както героични, така и най-ниски. Повечето от тях получават възнаграждение, макар и не голямо. Общо взето, СИС предпочита да има платени агенти, тъй като получаването на пари повече ги ангажира. Неплатеният агент на СИС е склонен да се държи независимо и може да причини големи неприятности. Такъв човек почти винаги преследва собствени политически цели и неговата искреност често може да бъде източник на недоразумения. Така един сътрудник на СИС изрази своето отвращение към германската съпружеска двойка Фермерен, която по време на войната поиска политическо убежище от англичаните в Цариград, с думите: „Те са така ужасно съзнателни, че никога не можеш да предположиш какво ще им хрумне в следващия момент.“