Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Значи тази вечер трябва да отидем на театър — каза Мадлин — Там можем да поразпитаме повече. И между другото, Валерия Дасин играе в Аранта и представлението ще е великолепно.
Свърнаха покрай офисите на износителите и карго линиите и оттам към задния вход на склада, притежаван от Никола под името Рингар Алсен. Никола отключи солидната на външен вид врата и влязоха.
Той притежаваше и други имоти, защото не смяташе, че трябва да държи всичко на едно място, но засега този беше най-големият. Останалите бяха разпръснати из целия град и освен самият той, Мадлин бе единствената, която знаеше адресите на всичките.
Вратата водеше към офис, чиито стени бяха покрити с отрупани с регистри рафтове. Двама мъже играеха карти върху един очукан варел под светлината на висяща от тавана газена лампа. Всичко беше съвсем като в останалите офиси по цялата улица. Но единият от мъжете беше Ламан, а другият беше син на Кюзар. Когато Мадлин влезе, и двамата станаха. Никола попита:
— Кюзар тук ли е?
— Ами — отвърна Ламан. — Изобщо не се е мяркал. Казва, че се изнервя като седи тук ей така и го гледа.
— Така ли? — усмихна се Никола. — Много скоро ще започне да го харчи или поне част от него. Смятам, че ще му хареса повече.
Те се засмяха и Никола и Мадлин минаха през вътрешната врата към основната част на склада.
Той представляваше масивна постройка на няколко етажа, с двоен таван, подсилен допълнително с метални трегери. Светлината на деня навлизаше през тесни прозорци разположени високо на стените, а фенерите хвърляха по-светли петна на равномерни интервали.
Тръгнаха покрай сандъците, щайгите и варелите, подредени на каменния под. Складът въртеше съвсем реален бизнес с поне две от малките речни карго линии. Някои от нещата складирани тук бяха необходими за бизнеса, който Никола развиваше под други имена, но той внимаваше да не дава никакъв повод дори за слаб намек за връзка между фирмата Валярд Импортс и това място. В отсрещният край на помещението работеха неколцина мъже, които товареха някаква талига, спряна пред една от широките врати и сред тях беше Крак, който ги наблюдаваше.
Никола спря и отключи вратата в края, след което влязоха в друго, много по-тясно помещение. В него също бяха натрупани щайги, стените бяха покрити с полици и заключени стъклени витрини. Имаше и сейф, висок до гърдите, квадратен и обезсърчаващ на външен вид, чието най-вълнуващо съдържание бяха разписките от почтените клиенти на склада.
Кюзар вдигна поглед, седнал на бюрото на приемчика и свали шапка, за да ги поздрави.
— Някакви проблеми? — попита Никола.
— Никакви. Искате ли да го видите?
Никола се засмя.
— Вече го видях. Миналата нощ, ако помниш.
— Милейди не го е виждала — Кюзар намигна на Мадлин. — Искате ли да го видите?
Мадлин се разположи на един стол, остави слънчобрана на пода и свали ръкавиците си.
— Да. Искам.
— Добре — предаде се Никола, подпрян на стената. — Но не се привързвай много към него — няма да остане тук задълго.
Кюзар коленичи, отмести килима — той беше просто маскировка; специално този тайник беше скрит толкова добре, че с него не би се справила ничия човешка изобретателност — и положи длан върху един от полираните камъни на пода. част от настилката сякаш се разми, но не като зрителна измама, а сякаш самият камък изведнъж се беше втечнил.
Това бе една от старите магии на Арисилд, сътворена преди да беше поел убийственото пътешествие към опиума. Никола беше сигурен, че на хиляда магьосници нямаше и един, който да регистрира съществуването на магията, а още по-малко да я пробие. Арсилд им бе обяснил нещо за принципа: камъните си бяха същите камъни, но заклинанието ги караше да променят „състоянието“ си от твърдо към по-податливо. Беше направена така, че да реагира единствено на Никола, Мадлин и Кюзар. Рейнар знаеше местоположението му, но по онова време беше заявил, че бил твърде неблагонадежден, за да му се поверява ключът от касичката.
— Оглеждай се за един човек на име Доктор Октав — каза Никола на Кюзар, докато чакаха.
Той описа голема подробно, включително и начина, по които беше облечен.
— Сигурно е магьосник и е възможно да е смъртно опасен. И изглежда знае за нас повече, отколкото ще ни хареса.
Кюзар придоби подходящия за случая озадачен вид.
— Няма да ми развали настроението — измърмори. — Но ще направя каквото мога, за да предупредя останалите.
Камъкът потъваше и се стичаше подобно на вода встрани, под другите по-малко променливи камъни. Отвори се измазано с хоросан вместилище, което сега бе пълно със златни кюлчета.