Космическият ловец (Гълтачът на души)

— Но ти не си го убил.

— Може да съм успял да разруша нищожна част от него. Но достатъчно голяма, за да ме накара да почувствам дъха на смъртта.

— Щом така казвам, Никобар — каза Чака. — Но защо, все пак, то уби Моряка, а теб пожали?

— Отговорът е съвсем прост — обясни Лейн. — Моряка беше стар човек, беше готов за смъртта, може би дори искаше да умре, след като накрая успя да види своя Звездопрах. Аз съм млад и по-силен. Не исках все още да умирам. Кой знае, може би за такъв като мен е необходимо малко повече от вкуса на смъртта, за да бъда убит.

— Обърни на алкохола тук малко по-голямо внимание — каза Чака, стана и се отправи към барчето, скрито зад раклата с карти. — Той ще те довърши преди отново да си видял Хипнозвяра. Освен това, аз продължавам да твърдя, че не съществува такова нещо като машина за излъчване на емоции.

— Може и така да е — съгласи се Лейн. — Може би то също приема моите емоции. Как да разбера дали е така? Но аз знам какво почувствах, знам също какво стана причина за смъртта на стареца. Никога преди не съм сънувал кошмари, но откакто се натъкнах на това създание, имам всеки път, когато заспя.

— Страшен е звярът, който може да накара великия Никобар Лейн да сънува кошмари — отбеляза Чака и си наля следващо питие.

— Така е. Защитната му система е страхотна. Колкото по-сериозна е заплахата, толкова по-голям ужас изпитва нападателят.

— Ако изключим теб, Никобар, кой или какво в тази вселена би се решило да го атакува?

— Сигурно има какво — сви рамене Лейн, — защото в противен случай то не би развило подобен защитен механизъм изобщо.

— Ето, това ти е проблемът, Никобар — обясни Чака и златните му зъби проблеснаха под светлината на свещите от полилея: — Ти гледаш на всичко с очите на ловец. Не допускаш ли, че в тази вселена може да има нещо повече от месо и консуматори на дивеч?

— Като какво например?

— Може Бог да не е ловец, Никобар. Не допускаш ли, че той е състрадателен?

— Нямам и най-малка представа за какво ми говориш.

— Този механизъм, за който спомена, ако съществува, е нещо много интересно и си струва да го притежаваш. И се питам: Какво би направил Чака с него? И понеже Чака е мил, загрижен, щедър до безобразие и страхотен жребец, аз мисля, че бих дал възможност на жените да усетят какво чувствам като ги гледам, когато ги докосвам или милвам, когато изхвърлям семето си в тях. Ето, за това бих го използвал, Никобар, и кой би могъл да отсъди дали аз съм по-близо до божията идея за Хипнозвяра или си ти? Не ти ли хрумва, че това може да е механизъм за съвокупление, Никобар? Може би той излъчва страст и желание, с които привлича другите от неговия вид.

— Ти изхождаш от предположението, че има други — намеси се Лейн. — А аз не съм толкова сигурен в това.

— Може и да няма — каза Чака. — Но не съществуват и естествени врагове. Защо тогава ти приемаш, че този механизъм е съзададен за едното, а не за другото?

— Щом е механизъм за сношаване, защо му е способността да излъчва и ужас? — попита Лейн.

— А ти не би ли искал една жена да може да ти каже, че направо я убиваш с удоволствието, което й доставяш? — усмихна се Чака. — Но може и да бъркам. Може би само Чака е в състояние да ги издигне на това ниво на екстаза.