Седем ключа на вода
- Автор: Радев Никола
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Седем ключа на вода». Краткое содержание книги:
— Луди глави бяхме, мечтаехме да плаваме. Де да знам какво да ти кажа!… Много разглезени са сега… Преди ний постъпвахме моряци, идвахме да търсим занаят. На работа идвахме, на работа! Да работим! А сега ми се струва, че повече идват да си купят туй-онуй, разни джиджафки и по един маг-нет „Акаи“ … Аз като постъпвах, нямаше „западни“ линии, нямаше „средиземноморски“, да не говоря за Далечния Изток. Плавахме в Черно море, рядко в Средиземно. Получавахме върху заплатата си двайсет и пет процента валута. Петнайсет-двайсет дни воаяж — две-три английски лири … Работехме, корабите светеха. Нито кавги, нито завист, нищо. И пийването в събота беше празник. Съберем се двама-трима души, пийнем, попеем и всичко е наред. В неделя си починем, тогава нямаше кина по корабите…
Един капитан — избягвам името му, за да не дразня сеирджиите — преди да се отправи на далечно плаване, загрижен за бъдещия товар и ротацията, взема експреса, лашка се цяла нощ и на сутринта пристига в търговското предприятие в София, което осигурява товари за корабите.
Влиза комендантът в сградата, качва се горе, почуква, отваря вратата:
— Добро утро.
— Добро утро, капитане!
От най-близкото бюро се надига гримирана жена. Впрочем гримът й отива, гримът подчертава синьозелените дълбини на погледа, които могат да смутят и объркат дори и един опитен капитан. Жената се надига, подава ръка и казва:
— А, ето кой ще почерпи с хубави английски цигари. Чернооките мъже са отзивчиви!
За беда, залисан в разправиите на кораба и в къщи преди отплаването, комендантът не е взел повече цигари, а тези, които е имал, изпуши през нощта. На гарата е успял да купи само пакетче „Стюардеса“. Той вади пакетчето, почуква го, колкото да се покаже филтърът на цитарата и подава. На устните му трепти виновна хубава усмивка.
— Вие искате да ме разочаровате?… — интимничи служителката и комендантът с горчивина си помисля за няколкото месеца самота, която му предстои в морето.
Минават два часа. В стаята влизат и други служители, водят се разговори за това, какво бельо подхожда на мургавата жена и какво — на светлата. Бельото „Триумф“ е най-доброто … Новата сервитьорка в „София“ се носела твърде екстравагантно!… Тогава да мръднем до барчето на „София“…
Минават още два часа. За всичко друго се говори, но не и за търговия и товари. Сервитьорите в бара ги познават…
— Идва ли Сузи? (служителка в търговската кантора).
— Да, с Чарли (също служител). — Заминаха някъде…
— А, станало дванайсет! Да бързаме да си вземем чантичките, ще затворят!
Че плавали в океана корабите празни — да плават. Ние сме богата държава и всичко можем да си позволим! Че десет хиляди тона фосфат имат навло десет хиляди долара, а само петстотин тона какао — петдесет хиляди, голяма работа!… Свиркай си и не го вземай много навътре, капитане…
Комендантът се връща угнетен в Параходството. Споделя с началниците си. Какво му отговарят те?
Първият:
— Барба, толкова добре се познаваме, че е излишно да ти обяснявам…
Вторият:
— Виж какво, таман е ракиено време, я ела да пием по едно…
After a God that is the captain!…1
— Готвачът на спасителния влекач „Нептун“ — обяснява ми капитан Джсри — дойде веднъж на кораба със сина си Веско, малко момче тогава. Донесоха едно пале. Ние го зачислихме, така да се каже, към екипажния списък. Кръстихме го Джина. Тогава Джина Лолобриджида изгряваше и ние, меко и за пред хора казано, бяхме влюбени в нея.
От палето порастна подла кучка — кръстоска между гърмяща змия и тигър. Пък може да е била само с характер: за едни подлостта е подлост, за други — възмездие и добродетел…
Излизаме веднъж с Геча, сега е боцман, и до входа на пристанището Джина се спусна към един авер и го ухапа. Оня изрева: „Брех, мама й кучка, преди два месеца я цапнах с едно дърво и на, сега ми го върна!“
Когато е на трапа, никой не може да се качи на кораба — цял вацман! Между другото тя спаси един моряк Данчо Орманкебапа. Търсят го по телефона някакви мадами. Тръгнал нашият да се обажда, но бил пиян и паднал от сходнята. В момента вацманът Стамат беше дошъл при нас, ние играехме табла, беше много студено… „Кво става, Стамате?“ „На, замръзнах, рекох да се стопля.“ И в това време Джина почна да лае бясно, сърцераздирателно. Стамат изскочи и викна: „Човек зад борда!“
Изхвръкнахме ние — Данчо Орманкебапа с шубата и тежките обувки във водата. Стамат се сети, хвърли едно въже и го измъкнахме. Викам му: „Даньо, на тая кучка всеки ден да й купуваш кебапчета!“ Купи й — трици! Ти ми кажи, ама честно, по-неблагодарно животно от човека има ли?… Остави другото, ами ако беше глътнал вода и се бе удавил, после щяхме да изпишем кофа мастило, да обясняваме какво знаем за случая…
1
След бога е капитанът!