Седем ключа на вода
- Автор: Радев Никола
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Седем ключа на вода». Краткое содержание книги:
Тук търговията е с традиции. Свикнали са да печелят и в никакъв случай — да губят. Тук е победила първата в историята буржоазна революция. Бързото развитие на капитала си казва думата — в шестнадесети век Холандия вече е първа морска и колониална държава. Територията на колониите превишава шестдесет и седем пъти територията на страната. Тук не е капало, тук е текло! … За един холандец са работили повече от десет индонезийци … Белият господар е сменял по няколко пъти на ден колосаната си яка, а под кадифения плащ е проблясвала позлатената дръжка на шпагата. Но рицарството е отстъпило пред бизнеса, а всяко отстъпление е с последици — белият господар се е компрометирал веднъж завинаги. „Рицарите“ са останали единствено върху платната на холандеца Рембранд…
Късно вечерта магистралата Вондерлинген вег си отдъхваше. До сутринта, когато хората отново ще тръгнат към заводите. Шофьорът на таксито, плешив човек с червено лице и тънък, наплетен с бръчки врат, си тананикаше някаква модна мелодия. Когато наближихме Лауренс Хафен, той внезапно се извърна, размаха окъсано секс-списание и с подчертан циничен жест, с който искаше да изрази мнението си за диктатора, проломоти:
Франко е мъртъв! Край на комедията!
Бяхме четирима българи, вечерта ни бе поднесла една самотна вятърна мелница с мъртви крила, пъстрите витрини и тишината на стария градски център, скуката на изпусталелите алеи с мокри пейки; чаша силно кафе и сандвич в тихо барче; барманката и нейните огнени коси. Гримът открояваше зелената бездна на погледа й, в която може да потъне и най-опитният моряк…
Корабният домакин Райчо е расов мъж. Навън е минус десет градуса, навън е чист Сибир, а Райчо се разхожда на кея по риза, бос, в спетена обувка. Петата му е напукана и черна като черна ряпа. Райчо е човек на моменти: ако има настроение, домакинската му душа ще извадиш, ако няма — твоята душа отива…
На кораба си имаме телевизор „западна“ настройка. С него убиваме вечерите по пристанищните рейдове. Включиш го — и образ има, и говор има, но от този говор не разбираш нищо. Въпреки това гледаме — човекът проявява интерес към онова, което не разбира, ахка и охка от възхищение пред него. Особено когато се върти каубойски филм. А на Запад телевизионната програма е един безкраен каубойски филм…
Обладан от житейска доброта, Райчо почва да „превежда“ репликите на героите. На екрана препуска гринго, Райчо казва: „Конник минава“. Гринго спира коня сред брашнените нажежени пясъци — Ранчо: „Конят спря.“ Героят се навежда над мътна локвичка до хининов храст — Райчо: „Жаден е, пие вода.“
Наоколо публиката се хили в шепа, така филмът придобива и национална окраска, става по-интересен. Сред тая непоносима корабна скука, човекът е пе-тимен за сеир, пък и чуждото невежество открай време ни прави да изглеждаме по-умни, а когато се надсмеем над другия, издигаме се в собствените си очи…
— Преди години — спомня си Коста Еленски — плавах на „Иван Вазов“. Натоварихме в Костанца тринайсет хиляди тона кокс за Кавасаки. Беше май.
Нейде около екватора, на траверс на Брега на слоновата кост капитанът каза, че танкерът „Аргос“ на някаква американска компания с френски екипаж е предал радиограма до всички кораби в района: „На борда си имам тежко ранен, нуждая се от незабавна медицинска помощ.“
Тръгнахме към него. На другия ден, когато го наближихме, към нас се насочи едната му спасителна лодка. С нея дойдоха няколко души — водеше ги вторият щурман. Надвечер взехме болння, едър рус красавец, мосю Пиер. Ще му окажем първа помощ и ще го оставим в Кейптаун — дадоха адреса на техния агент.
Злополуката станала така: на някакъв двестахилядитонен танкер станала експлозия и „Аргос“ се притекъл на помощ. Имало много ранени, но един полски кораб с по-бърз ход взел двадесет и осем човека и се отправил към анголското пристанище Луанда. Раненият, за когото става дума, си строшил ръката при прибирането на лодката и след няколко дни раната почнала да бере…
Нашият лекар беше възрастен човек, пенсионер, поизветрял с годините като бира, престояла в чаша. Специалист уши-нос-гърло. Преди да вземем ранения, момчетата му казаха, че трябва да оперира — човекът се ужаси!
Отново тръгнахме, „шайбата ни завъртя“, докторът обсеби болния. Не допуска никого в лазарета освен помощник-готвача, който му носеше храна. Докторът се посъживи, лицето му се зачерви, старецът стана важен, почна да отговаря рязко, с подчертано достойнство. На нас, българите, дай власт и работа, а после ела да ни погледаш…