Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
3. КРЪСТ И ОКО
Хиеро се осъзна заобиколен от сумрак. Тишината на ранната вечер бе паднала над горската страна и перестите листа на палмите неподвижно висяха над главата му в неподвижния въздух. Очевидно бе спал цял ден. Огледа се и видя, че лежи на купчина палмови листа. Вторият му ботуш също бе свален. Инстинктивно ръката му се стрелна към ножа. Той беше на мястото си. Изправи се и седна. Главата му се завъртя леко. На няколко метра от него Хърм хъркаше насън. Донесе се хрускането на клони. Човекът изпрати мисления си сигнал и Клотц след миг се оказа до него. Челюстите равномерно преживяха. Лорсът тръсна глава и струи вода намокриха лицето на ранения.
— Махай се, махай се, негоднико, ще ме удавиш! — завика гневно човекът, но силните му ръце нежно загалиха огромната рогата глава на животното. — Рогата ти се втвърдяват, момчето ми. Това е добре. Там, където отиваме, никакво оръжие няма да ни е излишно. — После премина на мислена връзка и заповяда на лорса да седи неподвижно до него, докато се опитва да стане. Изясни си, че може да го направи с голям труд. При всяко мърдане в крака възникваше пулсираща болка. Но успя да разседлае Клотц и да свали от него чантите. Заповяда му да се намира в близост до лагера и да наблюдава околността. Сетне се обърна към Хърм, който вече седеше до човека и го гледаше. Протегна ръка и внимателно докосна влажния нос.
— „Благодаря, братле — предаде му чувствата си на топлина и привързаност. — Как успя да направиш постеля от листа. И защо си свалил ботуша ми?“ — това бе неразрешима загадка за свещеника. Предполагаше, че мечокът е достатъчно умен да направи постеля, подобна на тези в мечите зимни бърлоги. Но как би могло да се досети, че на краката му трябва почивка и затова е нужно да се изуе ботуша?
— „Това бе в съзнанието (ти) — чу поразителен отговор. — Видях (това), което трябва. Съзнанието ти не спеше — допълни Хърм — и в него вижда всичко. Гледах малко, но направих всичко, което видях“.
Човекът отново взе торбичката с бинтовете и лекарствата и внимателно огледа крака си, като едновременно размишляваше над казаното от мечока. Невероятно, но истина! Животното е получило знание направо от човешкия разум. Хърм не е бил в състояние да му окаже хирургическа помощ, но е направил постеля и се е изхитрил да свали ботуша.
Свещеникът събра всичките си сили и воля. Трябваше да направи нещо неприятно, но необходимо. Първо разряза напоената с кръв превръзка. После, ободрявайки се с психометоди за намаляване на болката и малки дози луминаги, с ловкостта на лекар проми раната и съедини краищата й. Когато я бинтова, той вмъкна десния си крак в ботуша, а на левия обу чист чорап и мокасина. Накрая заповяда на мечока да събере окървавените парцали и да ги закопае дълбоко. От всичко това така се измори, че изтощен се облегна с гръб към палмата и едри капки пот покриха челото му. Мина доста време, преди да събере отново сили за да се огледа наоколо. Стъмняваше се, още се забелязваха разпръснатите по тревите черни петна кръв, но телата на убитите сутринта врагове някъде бяха изчезнали.
От сгъстяващия се мрак дойде отговорът на Хърм:
— „Големият (с рогата) и аз скрихме. Телата привлякоха други създания, но дойдоха само малки (животни). Прогонихме ги“. — Той предаде образи на чакали, лисици, диви котки и други малки хищници.
Така значи, мечокът и лорсът са могли да работят заедно, без той да ги ръководи! Поразително. Следователно, мечокът можеше да предвиди последствията на всякакви действия и да даде нужните заповеди на Клотц. Разкрива се, помисли си Хиеро, обширно поле за разсъждения и бъдещи изследвания.
— „Не усещаш ли никаква опасност за нас?“ — попита той Хърм.
— „На какво разстояние“ — дойде отговорът. — „Дългият път (има) много (опасности) — поясни мисълта си мечокът. — Но само една силна. Идва отгоре (от небето)“. — Той предаде нещо наподобяващо крилато и неприятно.
Човекът се опита да проникне в мислите му, но постигна малко: видя неясен и далечен образ на нещо с крила, което явно не беше птица. Мечокът бе възприел и обекта през деня или сутринта и от него му бе останало силното усещане на нещо зло. Хиеро си отбеляза важната новина, която следваше да уточни и реши занапред, по възможност, да не излиза на открита местност. После се зае да почиства имуществото си. Като куцаше, отиде до потока и изми кръвта от ножа и пиката. Върна се обратно, зареди хвъргача и го прибра в кобура.