Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Адвокатът на доктор Бернар е добър и го спасява.
Феличе Орсини не би могъл да има по-прочут защитник от парижкия Жул Фавър, но това не му помага. Публиката в съдебната зала и френското обществено мнение се оказват в особено положение. Императорът е станал любимец на французите, но чернобрадият атентатор, който не се поколебава да жертвува живота си в името на една благородна цел, им е също симпатичен Та той се е борил за възстановяване свободата на своята родина, а такава постъпка французите винаги са в състояние да оценят. А когато на съдебния процес защитникът чете писмото на довереника си, адресирано до Наполеон III, мнозина застават безрезервно на страната на обвиняемия.
„До Наполеон, император па французите!
… Свеждам глава пред съдбата си и не ще моля за милост, и то защото ще трябва да се унижа пред този, който лиши от свобода моята нещастна страна, и защото смъртта е единственото спасение в положеното, в което се намирам. Сега, когато съм на края на живота си, искам да направя последен опит да помогна на Италия, за чиято независимост се излагах на не една опасност…
Заклевам Ви, Ваше Величество, върнете на Италия независимостта, която загубиха децата на тази страна през 1849 г. по вина на французите. Спомнете си, Ваше Величество, че италианците, сред които бе и моят баща, с въодушевление проливаха кръвта си за Наполеон Велики, където и да ги водеше той, и че му останаха верни чак до детронирането му.
Нека Ваше Величество не отхвърли последното желание на един патриот, стъпил на последното стъпало на ешафода, и освободи неговата родина. Тогава славата на императора ще бъде съпроводена от благословията на двадесет и пет милиона свободни италиански граждани…“
Никой не е очаквал друга присъда, но едва ли някой преди процеса би посмял да твърди, че Орсини ще спечели благоразположението на толкова много французи. Дори й на императора. Сам Наполеон III нарежда да се публикува писмото на атентатора в „Монитьор“. А симпатичният Феличе Орсини, впрочем също юрист, произнася своето верую на атентатор пред съда:
„Не искам тук да изброявам причините, които ме до-ведоха до убеждението, че политическите планове на императора се различават от интересите на италианското движение за независимост. Признавам, че реших да го убия, след като стигнах до убеждението, че именно той е най-голямата пречка по пътя на нашата независимост.“
Орсини, Пиери и Рудио са осъдени на смърт, Гомес — на доживотен затвор. На тринадесети март следващата година ги отвеждат към гилотината боси, облечени с бели ризи с черна качулка като отцеубийци. Наполеон III носеше титлата „Баща на родината“.
Орсини не успя да убие френския император, но неговият атентат все пак спомогна за насочването на историческото развитие в такава насока, в каквото той бе искал. Атентаторът не доживя това време, но той постигна целта си.
Лъжепророкът Буут
Велики петък не е ден за празненства, но през 1865 г. хората във Вашингтон имали много поводи за веселие. Войната между Севера и Юга е приключила, рухнало е робовладелчеството, изгряла е свободата. Негрите тържествували и вярвали, че са придобили равноправие.
Генерал Ли капитулирал, а с него двадесет и шест хиляди въоръжени бойци. Президентът Линкълн бил наблюдавал заключителните боеве от палубата на „Ривър Куин“ и на четиринадесети април следобед той разказвал за преживяванията си пред членовете на правителството: „Върху масите в каютата ми бяха разгънати картите, по тях с червени и черни топлийки обозначавах хода на боевете на фронта. На трети април, когато получих съобщение, че Ричмънд е паднал и нашите отряди са влезли в горящия град, реших да отида на бойното поле.“
Сутринта президентът закусил със семейството си. Най-големият му син Робърт се бил върнал преди един ден с генерал Грант от Сити Пойнт.
В единадесет часа президентът открил заседанието на кабинета. Генерал Грант също участвувал, но по-скоро само като разсеян слушател, защото по време на заседанието уреждал някои документи, натрупали се поради дългото му отсъствие от Вашингтон.
Линкълн и Грант били стари приятели, затуй след заседанието президентът поканил генерала на театрално представление. В театъра на Форд представяли изключително сполучлива комедия, в която за последен път щяла да играе в главната роля Лаура Кин.
Генералът се извинил, понеже щял още следобед да замине при децата си.