Любовният сезон на търтеите
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовният сезон на търтеите». Краткое содержание книги:
Фактът, че изобщо не включих за какво става дума, е показателен за вихъра на събитията, сполетели ме в Девърил Хол.
— Куче ли?
— Силвърсмит твърди, че е твое.
— О, а! — възкликнах аз, след като паметта ми се възкачи обратно на трона си. — Да, да, да, разбира се. Да, със сигурност. Сам Голдуин като нищо може да мине за куче. Само че не е мой, а на Корки.
— На когооо?
— На Корки Пърбрайт. Помоли ме да го отглеждам ден-два.
Споменаването на името на Корки я накара да поеме рязко дъх и да тръсне глава, също както стана по време на вечерята, фактът, че популярността на това момиче в Девърил Хол вълци я яли, не можеше да мине незабелязан.
— Близка приятелка ли ти е госпожица Пърбрайт?
— Много — отвърнах аз и твърде късно включих, че Корки беше казала нещо съвсем различно на Езмънд Хадок. Зарадвах се, че не е в стаята. — Изпитваше известни съмнения относно начина, по който чичо и ще приеме кучето, и искаше да го пообработи предварително. Затова ми го даде. Настанено е в конюшнята.
— Не е в конюшнята.
— Тогава Силвърсмит ме е изпързалял. Каза, че е там.
— Завел го е в конюшнята, но то се е развързало и току-що нахлу в дневната като побесняло.
Усетих, че се налагат утешителни слова.
— Сам Голдуин не е откачен — уверих я аз. — Не бих се обзаложил, че е един от великите умове на човечеството, но иначе си е съвсем редовен. Що се отнася до нахълтването му в дневната, направил го е, воден от мисълта, че аз съм там. Развил е изпепеляваща страст към мен и всеки миг на разлъка му носи страдание. Нищо чудно, че първата му работа, след като е бил заточен в конюшнята, е била да загризе въжето, за да се освободи и да дойде да ме търси. Просто трогателно.
Маниерът й подсказа, че не е съгласна с мен. Очите й святкаха от антикучешки чувства.
— Беше крайно неприятно. Бяхме оставили прозорците към верандата отворени, защото нощта е топла, и изведнъж този отвратителен звяр влетя на галоп. Сестра ми Шарлът получи нервен шок, от който дълго няма да може да се възстанови. Животното се метна на гърба й и започна да я гони из стаята.
Не дадох гласност на мислите си, защото ако Устърови са известни с нещо, това е тяхната тактичност, но ми хрумна, че то си е наказание Свише за Шарлът, написала щуротии като „Ало, ало, ало, ало, на лов сме тръгнали сега“, и ще й бъде обица на ухото следващия път, когато посегне към перото. Вече можеше да види на нещата от гледната точка на лисицата.
— А когато позвънихме за Силвърсмит, гадината го ухапа.
Не крия тръпката на възхита, която изпитах при тези думи. „Ти си по-достоен мъж от мен, Гънга Дин“32, едва се сдържах да не издекламирам. Самият аз не бих ухапал Силвърсмит дори за да доставя последна радост на умираща кръстница.
— Ужасно съжалявам — изрекох. — Мога ли да направя нещо?
— Не, благодаря.
— Имам значително влияние над този пес. Може би ще успея да го убедя да се оттегли в конюшнята на заслужил отдих.
— Не е необходимо. Силвърсмит успя да надвие животното и да го заключи в един шкаф. Но щом твърдиш, че домът му е във викарията, незабавно ще го пратя там.
— По-добре аз да го заведа.
— Моля те, не се тревожи. Струва ми се, че ще е най-добре веднага да си легнеш.
Предложението ми се стори достойно за възхищение. От момента, в който представителките на нежния пол се изнизаха от масата за вечеря, за да дадат на мъжкото съсловие възможност да пийнат портвайн и попушат пури, с известно притеснение очаквах тихата семейна вечер, която ме очакваше, след като двамата с Езмънд приключехме с мъжката програма. Знаете какво значи тиха семейна вечер в провинциално имение с преобладаващо женско присъствие. Заклещват ви в ъглите и ви показват албуми със снимки. Пеят ви народни песни. Главата ви започва да клюма като повехнала лилия на стеблото си и трябва непрекъснато да я отмятате в положение номер едно с усилие, което изчерпва до крайност крехките ви силици. Много, много по-добре щеше да бъде да се оттегля в будоара си незабавно, толкова повече, че бързах да се видя с Джийвс, който отдавна би трябвало да е пристигнал с влака и с основния багаж.
Не твърдя, че думите на тази жена с техния гнусен подтекст, че съм напортвайнен до козирката, не ме нараниха. Мнението й, че ако ме пуснат на воля в някоя дневна, първата ми работа ще е да се заема с възпроизвеждането на атмосферата в пристанищна кръчма, пълна с моряци отпускари, бе просто очебийно. Но ние Устърови сме справедливи дълбоко в себе си, та не можех да я упрекна за възгледите й. Наясно съм, че когато влезеш в трапезарията си и видиш как твой гост подскача върху стол с бутилка в ръка и се дере „Ало, ало, ало, ало, на лов сме тръгнали, момчета“, имаш всички основания да си направиш някои изводи.
32
Цитат от прочутата поема на Киплинг „Гънга Дин“. — Б.пр.