Нож от блянове

Блясъкът в очите й намекваше, че Сашале можеше и да съжали един ден, че е преживяла Последната битка.

— Ако Сашале наистина е била Изцерена… — почна Певара, но не можа да довърши.

— Това е невъзможно — изръмжа Явиндра, но тихичко. И за всеки случай се обърна към Певара, да не си помисли Висшата, че коментарът е към нея. От мръщенето лицето й стана още по-грубовато. — Опитомяване не може да се Изцери. Усмиряване не може да се Изце-ри. По-скоро овца ще хвръкне! Сашале сигурно има халюцинации.

— Товейн може да се е заблудила — заговори Цутама, много сурово. — Макар че ако е така, не виждам защо тези проклети Аша’ман ще допуснат Логаин да е един от тях, още по-малко да ги командва. Но не мисля, че проклетата Сашале може да е сбъркала за себе си. А и не пише като жена с проклети халюцинации. Понякога, когато нещо е скапано невъзможно, е скапано невъзможно само докато не се направи. Тъй. Изцерено е Усмиряване. От мъж. Ония изчадия на крастави жаби, сеанчанските скакалци, окаишват всяка жена, която открият, че може да прелива, очевидно и много Сестри в това число. Вече дванайсет дни… Е, адски добре знаете какво се случи. Светът се превърна в по-опасно място отвсякога от Тролокските войни насам, може би от самото Разрушение. Ето защо съм решила да действаме по твоя план за тези проклети Аша’ман, Певара. Отвратително е и е рисковано, но да ме изгори Светлината дано, нямаме никакъв друг скапан избор. Двете с Явиндра ще го уредите.

Певара потръпна. Не заради сеанчанците. Те все пак бяха хора, с каквито и странни тер-ангреали да разполагаха, и рано или късно щяха да бъдат надвити. Обаче напомнянето за това, което Отстъпниците бяха направили преди дванадесет дни, я накара да изкриви лице въпреки усилието да го запази гладко. Никой друг не бе в състояние да борави с толкова Сила наедно. Стараеше се, доколкото бе възможно, да не мисли какво се бяха опитали да постигнат. Или още по-лошото: какво можеше да са постигнали. Още веднъж потръпна, като нарекоха предложението за обвързването на ашаманите „нейно“. Но това бе неизбежно от мига, в който представи идеята на Тарна на Цутама, затаила дъх в очакване на взрива, за който бе сигурна, че ще последва. Беше добавила дори аргумента за увеличаване размера на свързаните кръгове, като се включат мъже, срещу онова чудовищно изригване на Сила. За нейна изненада не последва нито взрив, нито кой знае каква реакция. Цутама каза само, че ще помисли по въпроса, и се разпореди Да и донесе от Библиотеката съответната документация за кръгове с мъже. Третото, най-силно потръпване бе затова, че щеше да действа с Явиндра, че изобщо й възлагат тази работа. Вече достатъчно си имаше на гърба, а и да работиш с Явиндра винаги беше чоглаво. Възразяваше на всичко, предложено от която и да е, освен от самата нея. Почти срещу всичко. Явиндра горещо бе възразявала срещу обвързването на Аша’ман, самата идея Червени сестри да обвързват когото и да било я ужасяваше почти толкова, колкото да обвързват мъже, можещи да преливат. Но сега, след като го нареди Висшата, беше затруднена. Все пак намери начин да възрази: