(Древните истории на Киче) ((Древните истории на Киче))

— С моята слюнка и моята лига аз ти дадох потомството си (рече гласът от дървото). Сега вече моята глава няма нищо, тя е просто череп, лишен от плътта. Такива са главите на великите господари, плътта е единственото, което им дава привидна красота. И когато умират, хората се плашат от костите им. Такава е природата и на децата, които са като слюнката и лигата, били те дъщери и синове на господар, на мъдър мъж или на вития. Тяхната същност не се погубва, когато си отиват, а се наследява; не се унищожава, нито изчезва образът на господаря, на мъдрия мъж или на витията, а остава у дъщерите и синовете, които ражда. Същото сторих аз с теб. Прочее качи се на повърхността на земята, няма да умреш. Довери се на моята дума, че тъй ще стане — рече главата на Хун-Хунахпу и на Уукуб-Хунахпу.

И всичко, което тъй сполучливо направиха, бе по нареждане на Хуракан, Чипи-Какулха и Раша-Какулха.

Върна се веднага у дома си девицата, след като й бяха направени всички тия предупреждения, след като бе заченала незабавно синовете в своя корем само по силата на слюнката. И тъй бяха породени Хунахпу и Шбаланке.

Стигна прочее у дома си и след като се навършиха шест месеца, нейното положение бе забелязано от баща й, тъй наречения Кучумакик. Мигом тайната на девойката бе разкрита от бащата, щом забеляза, че има дете.

Събраха се тогава на съвет всички господари, Хун-Каме и Уукуб-Каме с Кучумакик.

— Дъщеря ми е непразна, господари, била е обезчестена — възкликна Кучумакик, щом застана пред господарите.

— Добре — казаха те. — Принуди я да заяви истината; ако пък откаже да говори, накажи я, нека я заведат далеч оттук да я принесат в жертва.

— Много добре, уважаеми господари! — отговори той.

После разпита дъщеря си:

— От кого е детето, което носиш в утробата си, дъще моя?

А тя отговори:

— Нямам дете, господарю татко, още не съм познала мъж.

— Добре — отвърна той. — Вижда се, че си разпътница. Заведете я да бъде жертвопринесена, господари ахпоп и ачих, донесете ми сърцето и в една кратуна и се върнете още днес пред господарите — рече той на бухалите.

Четиримата пратеници взеха кратуната и тръгнаха, понесли на ръце девойката, и взеха също кремъчен нож, за да я жертвопринесат.

А тя им каза:

— Не е възможно да ме убиете, о пратеници, защото това, що нося в утробата си, не е безчестие, а се породи само, когато отидох да се възхитя на главата на Хун-Хунахпу, която е в Пукбал-Чах. Затуй прочее не трябва да ме жертвопринасяте, о пратеници! — изрече девойката, обръщайки се към тях.

— А какво ще сложим вместо сърцето ти? Баща ти ни каза „Донесете ми сърцето й, върнете се пред господарите, изпълнете вашия дълг и извършете заедно делото, донесете го скоро в кратуната, сложете сърцето на дъното на кратуната.“ Нима не ни бе речено така? Какво ще му дадем в кратуната? Ние много бихме искали да не умираш — казаха пратениците.

— Добре, но моето сърце не им принадлежи. Също и вашето обиталище не трябва да бъде тук, нито пък трябва да търпите принудата да убивате хора. След време истинските престъпници несъмнено ще бъдат ваши, а сега мои ще бъдат Хун-Каме и Уукуб-Каме. Прочее кръвта и само кръвта ще бъде тяхна и ще стане в тяхно присъствие. Също тъй моето сърце не може да бъде изгорено пред тях.86 Вземете сока на това дърво — рече девицата.