(Древните истории на Киче) ((Древните истории на Киче))
- Автор: Вух Попол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румен Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «(Древните истории на Киче) ((Древните истории на Киче))». Краткое содержание книги:
Червеният сок бликна от дървото, изля се в кратуната и веднага образува блестяща топка, тя прие външността на сърце, направено от мъзгата, която течеше от аленото дърво. Подобно кръв бликаше мъзгата от дървото, наподобяваше истинска кръв. После там вътре кръвта, тоест мъзгата на онова червено дърво, се съсири и се покри с много ярък пласт, сякаш от кръв, съсирена в кратуната, докато дървото блестеше поради девицата. Наричаше се Червено граново дърво,87 но (оттогава насетне) взе името Дърво на кръвта, понеже мъзгата му се нарича кръв.
— Там на земята ще бъдете обичани и ще имате онова, което ви принадлежи — рече девойката на бухалите.
— Добре, момиче. Ние ще отидем там, ще се въздигнем да ти служим; ти си върви по своя път, докато ние отидем пред господарите да представим мъзгата вместо твоето сърце — рекоха пратениците.
Когато се явиха пред господарите, всички чакаха.
— Свърши ли това? — попита Хун-Каме.
— Всичко е приключено, господарю. Ето сърцето на дъното на кратуната.
— Много добре. Да видим — възкликна Хун-Каме. И като го улови с пръсти, вдигна го, пропука се кората и кръвта почна да се разлива с яркочервен цвят.
— Стъкмете добре огъня и го сложете върху жаравата — рече Хун-Каме.
Веднага го хвърлиха в огъня тия от Шибалба и започнаха да усещат миризмата; и като наставаха всички, приближиха и наистина усещаха пресладкото ухание на кръвта.
И докато те стояха замислени, отидоха си бухалите, служителите на девицата, повторно литнаха в ято от бездънието към земята и четиримата се превърнаха в нейни служители.
Така бяха победени господарите на Шибалба. От девицата бяха измамени всички.
ГЛАВА IV
И тъй, Хунбац и Хунчоуен бяха с майка си,88 когато пристигна жената, наречена Шкик.
Когато пристигна прочее жената Шкик пред майката на Хунбац и Хунчоуен, носеше своите синове в утробата си и оставаше малко да се родят Хунахпу и Шбаланке, че така бяха наречени.
Щом стигна жената пред старицата, рече жената на бабата:
— Пристигнах, господарке майко, аз съм вашата снаха и вашата дъщеря, господарке майко. — Тъй рече, когато влезе в къщата на бабата.
— Откъде идваш ти? Къде са моите синове? Нима не умряха в Шибалба? Не виждаш ли тия, които останаха със своето потекло и род и които се наричат Хунбац и Хунчоуен? Излез оттук! Върви си! — извика старицата на момичето.
— И въпреки това истина е, че съм ваша снаха, отдавна съм ваша снаха. Принадлежа на Хун-Хунахпу. Те живеят в това, което нося, не са умрели Хун-Хунахпу и Уукуб-Хунахпу: ще се изявят несъмнено, моя господарке свекърво. И тъй, скоро ще видите образа им в това, което нося — й бе казано на старицата.
Тогава Хунбац и Хунчоуен се разгневиха. Само се забавляваха да свирят на флейта и да пеят, да рисуват и ваят, така прекарваха целия ден, и бяха утехата на старицата.
После говори старицата и рече:
— Не искам ти да бъдеш моя снаха, защото онова, което носиш в утробата си, е плод на твоето безчестие. Пък си и измамница: моите синове, за които говориш, са мъртви.
После добави бабата:
— Това, което ти казвам, е самата истина; но тъй да е, ти си моята снаха, както чух. Върви тогава, донеси храна за тия, които трябва да храним. Иди набери една голяма мрежа (царевица) и се върни веднага, щом си ми снаха, както чувам — каза на момичето.
— Много добре — отвърна девойката и веднага тръгна за нивата, която владееха Хунбац и Хунчоуен. Те бяха проправили пътя, девойката пое по него и стигна до нивата, ала не намери нищо друго освен един стрък царевица; нямаше два, нито три, и щом видя, че има само един стрък с мамул, изпълни се със жалост сърцето на момичето.
— О, грешна, нещастна аз! Къде ще трябва да ида, за да намеря цяла мрежа царевица, както ми бе наредено? — възкликна тя. И веднага взе да зове чахала89 на храната, да дойде и да я вземе.
— Щох, Шканил, Шкакау,90 вие, които варите царевицата; ти, Чахале, пазителю на Хунбацовата и Хунчоуеновата храна! — издума момичето.
И после улови брадата, червените косми на мамула, и я изскубна, без да откъсне мамула. После я подреди в мрежата като царевични мамули и голямата мрежа се напълни догоре.
Върна се веднага девойката; животните по пътя й едно след друго носеха мрежата, а когато пристигнаха, отидоха да оставят товара в един кът на къщата, сякаш тя го бе носила. Дойде тогава старицата и щом видя царевицата в голямата мрежа, възкликна:
87
Чух какче (Chuh cakche) — дървото, което мексиканците наричали ескуауитъл (ezquahuitl) — кърваво дърво, а европейците назовавали „кръв“, „змейска кръв“; Croton sanguifluus, тропическо растение, чиято мъзга има цвета и гъстотата на кръвта. Естли (eztli) на науатълски е кръв, а куауитъл (cuahuitl) е дърво. Индианците правят нарези по стъблото и използуват сока като средство против кръвоизлив, дизентерия и др.
88
Бабата на тия момчета замествала майка им.
89
Пазител на посевите.
90
Брасьор тълкува тия имена, както следва: Щох (Ixoh) — богиня на дъжда; Шканил (Ixcanil) — богиня на зрелите посеви (от ганел, ganel — жълт мамул); Шкакау (Ixcacau) — богиня на какаото.