(Древните истории на Киче) ((Древните истории на Киче))

Чаби-Тукур беше бърз като стрела; Хуракан-Тукур имаше само един крак; Какиш-Тукур имаше червен гръб, а Холом-Тукур имаше само глава, нямаше крака, но пък имаше криле.

Четиримата пратеници имаха сановничество на ахпоп-ачих. Тръгнаха от Шибалба и бързо пристигнаха със своето послание в двора, гдето играеха на топка Хун-Хунахпу и Уукуб-Хунахпу, в игрището, което се нарича Ним-Шоб-Карчах.78 Бухалите пратеници се отправиха към игрището и представиха своето послание именно в реда, в който им го дадоха Хун-Каме и Уукуб-Каме, Ахалпух, Ахалгана, Чамябак, Чамяхолом, Шикирипат, Кучумакик, Ахалмес, Ахалтокоб, Шик и Патан, че така се наричаха господарите, които изпращаха своята заръка по бухалите.

— Вярно ли е, че тъй са говорили господарите Хун-Каме и Уукуб-Каме? Положително тъй са говорили и ние трябва да ви придружим.

— „Нека донесат всички свои принадлежности за игра“, казаха господарите.

— Добре — отвърнаха младежите. — Почакайте ни, само ще отидем да се сбогуваме с майка си.

И като се упътиха към своя дом, рекоха на майка си, понеже баща им бе вече умрял:

— Отиваме, майко наша, ала отиването ни ще е напразно. Пратениците на господаря са дошли да ни заведат. „Нека дойдат“, рекли, както заявиха вестоносците. Тук ще остане като залог нашата топка — добавиха.

Веднага отидоха да я закачат в кухината, образувана под покрива на къщата. После рекоха: „Пак ще играем.“ И отправяйки се към Хунбац и Хунчоуен, казаха им:

— Вие се заемете да свирите на флейта и да пеете, да рисувате, да ваете; топлете нашата къща и топлете сърцето на баба ви.

Когато се простиха с майка си, разнежи се Шмукане и се разплака.

— Не се натъжавайте, ние отиваме, но още не сме умрели — рекоха на тръгване Хун-Хунахпу и Уукуб-Хунахпу.

Веднага заминаха Хун-Хунахпу и Уукуб-Хунахпу и пратениците ги водеха по пътя. Тъй слизаха ли, слизаха по пътя за Шибалба, по едни много стръмни стълби. Слизаха ли, слизаха, докато стигнаха брега на една река, която течеше бързо между овразите, наречени Ну сиуан кул и Кусиуан,79 и минаха през тях. После минаха през реката, която тече между бодливи хикарови дървета.80 Хикаровите дървета бяха неизброими, но те минаха, без да се наранят.

После стигнаха до брега на една река от кръв и я прекосиха, без да пият от водите й; стигнаха друга река само от вода и не бяха победени. Напредваха, докато стигнаха мястото, където се събираха четири пътя, и там бяха победени, на кръстовището на четирите пътя.

От тия четири пътя единият беше червен, другият черен, третият бял, четвъртият жълт.81 И черният път им рече тъй:

— Мен трябва да хванете, защото аз съм господарският път. — Тъй рече пътят.

И там бяха победени. Отведоха ги по пътя за Шибалба и когато стигнаха в помещението за съвет на господарите на Шибалба, вече бяха изгубили играта.

И тъй, първенците, които седяха там, бяха само кукли, направени от дърво, стъкмени от тия от Шибалба.

Тях поздравиха първо:

— Как сте, Хун-Каме? — рекоха на куклата.

— Как сте Уукуб-Каме? — рекоха на дървения човек.