(Древните истории на Киче) ((Древните истории на Киче))
- Автор: Вух Попол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румен Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «(Древните истории на Киче) ((Древните истории на Киче))». Краткое содержание книги:
А Хунахпу и Шбаланке им отговориха:
— Развържете си препаските,93 вържете ги под коремите, отпуснете дълги краищата и така, като ги дърпате отзад, ще можете да вървите лесно. — Тъй рекоха техните по-малки братя.
— Добре — отговориха и дръпнаха краищата на своите препаски, но краищата мигом се превърнаха в опашки и те придобиха маймунска външност. Веднага се отдалечиха по клоните на дърветата, между големите и малките хълмове, и навлязоха в гората, като се кривяха и се люлееха по клоните на дърветата.
Тъй бяха победени Хунбац и Хунчоуен от Хунахпу и Шбаланке; и само с магия можаха да го сторят.
Върнаха се те в своята къща и щом пристигнаха, говориха с баба си и с майка си, като им рекоха:
— Какво ли ще да им се е случило на по-големите ни братя, бабо наша, че изведнъж лицата им станаха като лица на животни? — Тъй рекоха.
— Ако вие сте напакостили на вашите братя, направили сте ме нещастна и ме изпълнихте с тъга. Не правете такова нещо на вашите братя, о синове мои! — каза старицата на Хунахпу и Шбаланке.
А те рекоха на баба си:
— Не се нажалявайте, бабо наша. Пак ще видите лицата на братята ни; ще се върнат, но това ще бъде тежко изпитание за вас, бабо. И внимавайте да не се разсмеете. А сега, да опитаме късмета им! — рекоха.
Веднага взеха да свирят на флейта, засвириха песента „Хунахпу-Кой“.94 После пяха, свириха на флейта и на барабан, като взеха своите флейти и своя барабан. После накараха баба си да седне и продължиха да свирят и да зоват с музика и песен, подемайки песента, която се нарича „Хунахпу-Кой“.
Най-сетне дойдоха Хунбац и Хунчоуен и щом дойдоха, започнаха да танцуват; но когато старицата видя грозните им лица, разсмя се, без да може да сдържи своя смях, и те мигом си отидоха и повече не им се видяха лицата.
— Нали виждате, бабо! Отидоха си в гората. Какво направихте, бабо наша? Можем да направим тоя опит само четири пъти и остават само три. Ще ги повикаме с флейтата и с песента, но се постарайте да сдържате своя смях. Нека почне изпитанието! — рекоха Хунахпу и Шбаланке.
Веднага засвириха отново. Хунбац и Хунчоуен се върнаха, танцувайки, и стигнаха до средата на къщния двор, като правеха маймунджулъци и развеселяваха баба си, докато тя се разсмя гръмогласно. Наистина бяха много забавни, когато дойдоха с маймунските си лица, широките си задници, тънките си опашки и пъпните си трапчинки. Всичко това караше старицата да се смее.
После маймуните отново си отидоха. А Хунахпу и Шбаланке рекоха:
— А сега какво ще правим, бабо? Само още веднъж ще опитаме, за трети път.
Засвириха пак на флейта и маймуните се върнаха, танцувайки. Бабата сдържа смеха си. После се покатериха върху печката; очите им излъчваха червена светлина; протягаха и триеха муцуни и се плашеха една друга с гримасите, които си правеха.
Щом бабата видя всичко това, разсмя се бурно; но повече не им се видяха лицата заради смеха на старицата.
— Само още веднъж ще ги повикаме, бабо, че да излязат тук за четвърти път — казаха момчетата.
И пак засвириха на флейта, но те не се върнаха за четвърти път, ами бързо-бързо отидоха в гората. Момчетата рекоха на бабата:
— Направихме всичко възможно, бабке; първо дойдоха, после опитахме да ги извикаме отново. Ала не се нажалявайте; ето ни нас, вашите внуци; нас трябва да гледате, о майко наша, о бабо наша, като спомен за нашите по-големи братя, за ония, които се наричаха и именуваха Хунбац и Хунчоуен — рекоха Хунахпу и Шбаланке.
Хунбац и Хунчоуен бяха призовавани от свирците и певците, от древните хора. Призоваваха ги също художниците и ваятелите в минали времена.95 Но бяха превърнати в животни и станаха маймуни, защото се възгордяха и мъчиха своите братя.
По тоя начин страдаха сърцата им; така стана тяхното погубване, бяха сразени Хунбац и Хунчоуен и се превърнаха в животни. Бяха живели винаги в своя дом; бяха свирци и певци и направиха също големи неща, когато живееха с баба си и с майка си.
ГЛАВА VI
Започнаха тогава делата си, че да се покажат пред своята баба и пред своята майка. Първото, което направиха, беше нивата.
— Отиваме да засеем нивата, бабо и майко наша — казаха. — Не се нажалявайте; ето ни нас, вашите внуци; ние, които сме вместо нашите братя — рекоха Хунахпу и Шбаланке.
Веднага взеха брадвите си, копачите си и дървените си мотики и отидоха, всеки понесъл своята духателна тръба на рамо. На излизане от къщи заръчаха на баба си да им занесе тяхната храна.
— На обед ще ни донесете яденето, бабо — й казаха.
— Добре, внуци мои — отговори старицата. Подир малко стигнаха на мястото за сеитба. И щом забиха мотиката в земята, тя почна да копае земята, мотиката самичка вършеше работата.
93
Ресинос употребява испанската дума „calzones“, означаваща вид къси гащи, и прилага следното обяснение: Развържете си гащите; вероятно е било просто набедреник, подобен на мащатъл (maxtatl) у мексиканските индианци и на еш (ex) у маянците. Маянските мъже носели поличка, стегната с колан и покриваща бедрата наполовина, или дълго и тясно парче плат, което увивали няколко пъти около кръста и между краката. Единият край висял отпред и обикновено бил украсен, най-често с пера, а другият падал отзад. Двата края били главната част в това облекло. От текста става ясно, че братята носели втория вид облекло, затова на български е предпочетена думата „препаска“.
94
Според Брасьор: „Маймуните Хунахпу“.
95
Художниците и ваятелите от Юкатан призовавали Хунчеуен и Хун-ахау, които са по-малките синове на Шчел (Ixchel) и Цамна (Itzamna), както разказва Лас Касас (1909, CCXXXV, „За книгите и за религиозните традиции, които имаше в Гватемала“).