(Древните истории на Киче) ((Древните истории на Киче))
- Автор: Вух Попол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румен Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «(Древните истории на Киче) ((Древните истории на Киче))». Краткое содержание книги:
Момчетата го вързаха веднага. Вързаха му ръцете на гърба и също му вързаха врата и краката заедно. После го хвърлиха на земята и още там го заровиха.
По тоя начин бе победен Кабракан само от Хунахпу и Шбаланке. Не би било възможно да се изброят всички неща, които те извършиха тук на земята.
Сега ще разкажем за раждането на Хунахпу и Шбаланке, след като разправихме първо за унищожаването на Уукуб-Какиш, на Сипакна и на Кабракан тук на земята.
Бележки към първа част
ВТОРА ЧАСТ
ГЛАВА I
Сега ще кажем също името на бащата на Хунахпу и Шбаланке. Ще оставим в сянка неговия произход и ще оставим в мрак разказа и историята за раждането на Хунахпу и Шбаланке. Само ще кажем половината, само част от историята на техния баща.
Ето историята. Ето името на Хун-Хунахпу, тъй наречен. Родителите му бяха Шпиякок51 и Шмукане.52 От тях се родиха през нощта,53 Хун-Хунахпу и Уукуб-Хунахпу,54 от Шпиякок и Шмукане.
И тъй, Хун-Хунахпу бе родил и имаше двама сина и от тия двама сина първият се казваше Хунбац,55 а вторият Хунчоуен.56
Майка им се казваше Шбакияло,57 тъй се казваше жената на Хун-Хунахпу. А другият, Уукуб-Хунахпу, нямаше жена, беше неженен.
Тия двама сина, поради своята природа, бяха големи мъдреци и голяма беше тяхната мъдрост; бяха гадатели тук на земята, от добро естество и с добри нрави. На всички изкуства бяха научени Хунбац и Хунчоуен, синовете на Хун-Хунахпу. Бяха флейтисти, певци, стрелци с духателни тръби, художници, ваятели, златари, сребрари: това бяха Хунбац и Хунчоуен.58
И тъй, Хун-Хунахпу и Уукуб-Хунахпу се занимаваха всеки ден само с игра на зарове и на топка; и двама по двама четиримата се надпреварваха, когато се събираха на игрището.
Там идваше да ги наблюдава Уок,59 пратеникът на Хуракан, на Чипи-Какулха, на Раша-Какулха; но тоя Уок не оставаше нито далеч от земята, нито далеч от Шибалба;60 и мигом се въздигаше на небето до Хуракан.
Бяха още тук на земята, когато умря майката на Хунбац и Хунчоуен.
И нали бяха отишли да играят на топка на пътя за Шибалба, чуха ги Хун-Каме61 и Уукуб-Каме,62 господарите на Шибалба.
— Какво правят на земята? Кои са тия, дето я карат да трепери и вдигат толкова шум? Нека отидат да ги повикат! Нека дойдат да играят на топка тук, гдето ще ги победим! Вече не сме уважавани от тях, вече нямат ни почит, ни страх от нашия сан и даже почват да се карат над главите ни — рекоха всички тия от Шибалба.
Веднага се събраха на съвет. Тъй наречените Хун-Каме и Уукуб-Каме бяха върховните съдии. На всички господари посочваха техните служби Хун-Каме и Уукуб-Каме и на всекиго посочваха неговите задължения.
Шикирипат63 и Кучумакик64 бяха господарите с тия имена. Не друг, а те предизвикват проливането на човешка кръв.
Други се наричаха Ахалпух65 и Ахалгана,66 също господари. А службата им беше да правят така, че хората да се подуват, да им пускат гной от нозете и да им боядисват лицата в жълто, което се наричаше чуганал.67 Такава беше службата на Ахалпух и Ахалгана.
Други бяха господарят Чамябак68 и господарят Чамяхолом,69 стражи на Шибалба, чиито жезли бяха от кост. Заниманието им беше да изтощават хората, докато не станеха само кости и череп и тогава умираха и ги вземаха с изопнати корем и кости. Такава беше службата на Чамябак и Чамяхолом, тъй наречени.
Други се казваха господарят Ахалмес70 и господарят Ахалтокоб.71 Службата им беше да правят така, че на хората да им се случва някакво нещастие, когато отиват в къщата си или пред нея, и да ги намерят ранени, проснати по гръб на земята и умрели. Такава беше службата на Ахалмес и Ахалтокоб, както ги наричаха.
Идваха веднага други господари, наречени Шик и Патан,72 чиято служба беше да причиняват смърт на хората по друмищата, онова, което се нарича внезапна смърт, като правеха кръвта да стига до устата им, чак докато умрат, повръщайки кръв. Службата на всеки един от тия господари беше да ги носи, да ги стиска за гърлата и гърдите, та хората да умират по друмищата, и да карат (кръвта) да стига до гърлата им, когато вървят. Тази беше службата на Шик и Патан.
51
X (в Xpiyacoc, Ixpiyacoc) — кръстообразен знак. Едната черта указва символа на единственото едно, на чистата представа, наречена първо същество. Другата е символът на единственото начало на края. Освен четирите посоки на света, равноденствията, слънцестоянията, представлява и вселената с всичко, което е, що се отнася до видяното и заложеното в познанието като диалектическа определеност на чистото и изначалното същество. Вярвало се, че това е слънцето, поздравявано и досега от хиляди индианци, някои от които го наричат „Исус Христос“; пия (piya) — промъквам се, излизам, плъзвам се; кок (coc) — съсъд, костенурка, кратуна, кош за съхраняване на ядива. Шпиякок — слънцето се плъзва нагоре, за да даде живота, енергията, ядивата. Зората.
52
Ш (X) (в Xmucane, Ixmucane) — произход; му (mu) — накисвам, скривам във водата, потопявам; кан (can) — жълт; е (e) — нещо собствено. Шмукане — слънцето, което накисва собствения си жълт цвят. Слънцето, което скрива във водата собствения си жълт цвят. Залезът.
53
Тоест преди да е имало слънце или месец, или преди да е бил сътворен човекът.
54
Хун-Хунахпу — 1 Хунахпу; Уукуб-Хунахпу — 7 Хунахпу, са два дни от кичеанския календар. Известно е, че древните индианци обозначавали дните, като поставяли число пред всеки ден и образували поредици от по 13 дни, повтарящи се без прекъсване, докато образуват цикъл от 260 дни, наричан от маянците цолкин (tzolkin), от кичеанците чолких (cholquih), а от мексиканците тоналпоуали (tonalpohualli). Било обичайно човек да носи името на деня, в който е роден. Хун-Хунахпу (Hun-Hunahpu) — хун (hun) — един; хунахпу (hunahpu) — един хвърляч, един стрелец. Един стрелец в едно. Начатият тласък. Уукуб-Хунахпу (Vucub Hunahpu) — уукуб (vucub) — седем. Седем стрелци в едно. Седем: осъществяването, изначалната светлина, победата.
55
Хунбац (Hunbatz) — бац (batz) — голяма тъкан (плат). Голямо парче плат, което обвива неколкократно тялото като пола.
56
Хунчоуен (Hunchouen) — чо (cho) — слагам в ред, лагуна; уе (ue) — добре съм. Който е добре, в ред. Трябва да се забележи: вън от указанието, че ще се съобщи името на родителите на Хунахпу и Шбаланке, за тези герои няма да се говори, докато не се разкаже за тяхното раждане в глава V на втора част. Там се разказва останалата част на историята, която на това място авторът съзнателно оставя неясна.
57
Шбакияло (Hbaquialo) — Ш (X) — произход; ба (ba) — залък; бак (bac) — кост; ки (qui) — те, негов, от едни на други; ия (ya) — вода, давам, предлагам; ло (loh) — между ръцете. Според Хименес Шбакияло означава „вързани кости“, Ресинос тълкува името като „този с вързаните едни о други кости“, а Монрой — „тази с нееднаквите кости“.
58
Според „Мотулския речник“ на маянски ах чуен (ah chuen) означава „занаятчия“.
59
На мястото, гдето играели топка — па хом (pa hom) в оригинала, идва да ги наблюдава уок (voc) или уак (vac), което е ястребът.
60
Чи-Шибалба (Chi-Xibalba). Някога, казва отец Кото,#25 това име Шибалбай (Xibalbay) означавало демона, или покойниците, или виденията, които се явявали на индианците. В Юкатан имало същите значения. Шибалба бил дяволът, а шибил (Xibil) значи изчезвам като видение или призрак, според „Мотулския речник“. Маянците играели танц, който наричали „Шибалба окот“ (Xibalba ocot), или танца на демона, бесовски танц. Шибалба била и подземната област, населена с врагове на човека. Шибалба — шиб (xib) — страх, уплаха; ал (al) — непознат, скрит, унищожение; ба (bah) — кости. Непознато, скрито място, гдето се унищожават костите.
#25 Кото, Томас де (между 1604 и 1607–1656 г.) — гватемалец, францискански монах. Свещеничеството сред индианците му позволило да изучи местни езици. Съставил „Речник на какчикелския или гватемалски език“ (всъщност испанско-какчикелски), останал незавършен. Трудът включва предхождащи го лексикографски произведения и е познат също като „Словна съкровищница“ (Thesourus verborum). Първото му печатно издание е на Мексиканския национален автономен университет през 1983 г.
61
Хун-Каме (Hun Came) — каме (came) — мъртъв. Един мъртвец, който води мъртвите.
62
Уукуб-Каме (Vucub Came) — един седморен мъртвец, който води мъртвите.
63
Шикирипат (Xiquiripat) — шики (xiqui) — пернат; рипат (ripat) — тапеско (или тепеско, както е по-долу. — Бел.), сиреч вид нар от пръти или носилка. В превода на Хименес е „хвърковатата носилка“. Според Естрада Монрой това е хвърковата носилка, на която пренасят душите на умрелите, сиреч при изгаряне тепеското литва из въздуха във вид на пушек.
64
Кучумакик (Cuchumachic) — според Естрада Монрой: кучум (cuchum) — събирам се; кик (chic) — кръв. Хименес го нарича „събрана кръв“.
65
Ахалпух (Ahalpuh) — ах (ah) — състояние на действие на природните сили; ал (al) — нещо тежко, плътно; пух (puh) — гнилост, гной. Хименес го нарича „този. който прави воднистата течност на пъпките и язвите“.
66
Ахалгана (Ahalgana) — ган (gan) — жаден съм. Треската, медицинско понятие.
67
Чуганал (Chuganal) — чу (chu) — зловонен; кан (can) — жълт; ал (al) — тежък. Хименес превежда „в своята жълтина“, а гватемалският историк Вилякорта — „жълтеница“.
68
Чамябак (Chamiabac) — чами (chami) — жезъл. Според Хименес е костен жезъл.
69
Чамяхолом (Chamiaholom) — чами (chami) — пръчка, тояга; холом (holom) — глава; холомкаминак (holomcaminac) — череп; хол (hol) — одран. „Пръчка с глава“ , превежда Хименес.
70
Ахалмес (Ahalmez) — в кичеанския оригинал е „ахау ахал мес“ (ahau ahal mez). Ахау (Ahau) — господар; ах (ah) — тръстика; мес (mez) — смет. Господарят, който с тежката си пръчка произвежда сметта.
71
Ахалтокоб (Ahaltocob) — токоб (tocob) — вредя, убождам. Хименес го предава като причинител на нищетата. Господарят, който вреди, причинявайки нищета.
72
Патан (Patan) — патан (patan) — товар, услужване, работа. Хименес го превежда като мекапал (mecapal) — кожен ремък с въжета в краищата за връзване на предмети (ремъкът се слага на челото, така че товарът да ляга върху гърба).