(Древните истории на Киче) ((Древните истории на Киче))
- Автор: Вух Попол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румен Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «(Древните истории на Киче) ((Древните истории на Киче))». Краткое содержание книги:
Ала те не им отговориха. Тозчас прихнаха гръмогласно господарите на Шибалба и всички останали господари се разсмяха шумно, защото чувствуваха, че ги бяха вече победили, че бяха победили Хун-Хунахпу и Уукуб-Хунахпу. И продължаваха да се смеят.
После говориха Хун-Каме и Уукуб-Каме:
— Много добре — казаха. — Вече дойдохте. Утре пригответе маската, вашите халки и вашите ръкавици — им рекоха.
— Елате и седнете на нашата пейка — им рекоха. Но пейката, която им предлагаха, беше от пламтящ камък и на нея се изгориха. Взеха да се въртят върху пейката, ала не се облекчаваха и ако не бяха станали, щяха да си изгорят седалищата.
Тия от Шибалба се разсмяха отново, примираха от смях; кривяха се от болката, която смехът предизвикваше в коремите им, смееха се всички господари на Шибалба.
— Идете сега в оная къща — им рекоха, — там ще ви занесат вашата борина82 и вашата цигара и там ще спите.
Веднага стигнаха в тъмната къща. Само мрачина имаше вътре в къщата.
В това време господарите на Шибалба обмисляха какво трябва да правят.
— Да ги принесем в жертва утре, нека умрат скоро-скоро, та принадлежностите им за игра да ни служат на нас да играем — рекоха помежду си господарите на Шибалба.
Обаче тяхната борина беше кръгъл връх на кремък, от ония, които наричат сакиток;83 това е борът на Шибалба. Тяхната борина беше островърха и изострена и блестяща като кост; много корав беше борът на тия от Шибалба.
Хун-Хунахпу и Уукуб-Хунахпу влязоха в Тъмната къща. Там отидоха да им дадат тяхната борина, една-единствена запалена борина, която им пращаха Хун-Каме и Уукуб-Каме заедно с по една цигара, също запалена, която им пращаха господарите. Това отидоха да им дадат на Хун-Хунахпу и Уукуб-Хунахпу.
Те стояха клекнали в тъмнината, когато дойдоха приносителите на борината и цигарите. Щом влязоха, борината светеше ярко.
— Всеки да запали своята борина и своята цигара; да дойдат да ги върнат на разсъмване, ама да не изгорят, а да ги върнат цели; това заръчват да ви се каже господарите.
Тъй им рекоха. И тъй бяха победени. Тяхната борина изгоря и също тъй им изгоряха цигарите, които им бяха дали.
Мъчилищата на Шибалба бяха многобройни; бяха най-различни мъчилища.
Първото беше Тъмната къща, Кекума-ха, вътре имаше само мрачина.
Второто беше Къщата, гдето трепереха, Шушулим-ха, в която беше много студено. Студен и непоносим вятър духаше вътре.
Третото беше Къщата на ягуарите, Балами-ха, тъй наречена, гдето имаше само ягуари, които се търкаляха, скупчваха се, ръмжаха и се зъбеха. Ягуарите бяха заключени в къщата.
Соци-ха, Къщата на прилепите, се наричаше четвъртото мъчилище. В тая къща имаше само прилепи, които пищяха, вряскаха и кръжаха в къщата. Прилепите бяха заключени и не можеха да излязат.
Петото се наричаше Къщата на ножовете, Чайим-ха,84 в която имаше само режещи и наострени ножове, смълчани или скърцащи един о друг в къщата.
Много бяха мъчилищата на Шибалба; ала Хун-Хунахпу и Уукуб-Хунахпу не влязоха в тях. Само споменаваме имената на тия мъчилища.
Когато Хун-Хунахпу и Уукуб-Хунахпу влязоха пред Хун-Каме и Уукуб-Каме, рекоха им последните:
— Къде са моите цигари? Къде е моята борина, която ви дадоха снощи?
— Свършиха се, господарко.
— Добре. Днес ще бъде краят на вашите дни. Сега ще умрете. Ще бъдете погубени, ще ви направим на парчета и тук ще остане скрита вашата памет. Ще бъдете жертвопринесени — казаха Хун-Каме и Уукуб-Каме.
Веднага ги принесоха в жертва и ги заровиха в Пукбал-Чах, тъй наречен. Преди да ги заровят, отрязаха главата на Хун-Хунахпу и заровиха по-големия брат заедно с по-малкия брат.
— Занесете главата му и я сложете на онова посято на пътя дърво — рекоха Хун-Каме и Уукуб-Каме.
И след като отидоха да сложат главата му на дървото, това дърво, което никога не бе давало плод, преди да сложат между клоните му главата на Хун-Хунахпу, веднага се покри с плодове. И тая кратуна днес наричаме главата на Хун-Хунахпу, че тъй се казва.
С почуда Хун-Каме и Уукуб-Каме съзерцаваха плода на дървото. Кръглите плодове бяха навсякъде, ала не се различаваше главата на Хун-Хунахпу; беше също като останалите плодове на хикаровото дърво. Такава се представяше пред всички тия от Шибалба, които идваха да я видят.
Те отсъдиха, че естеството на дървото е дивно, заради онова, което бе станало мигом, щом сложиха между клоните му главата на Хун-Хунахпу. И господарите на Шибалба заповядаха:
— Никой да не идва да бере от този плод! Никой да не застава под това дърво! — рекоха и тъй разпоредиха да се забрани всички тия от Шибалба.
82
Тук Ресинос използува думата „окоте“ (испански), която на български е борина. Гватемалският учен е дал следната бележка: Чах (chah) на кичеански, окотъл (ocotl) на мексикански език — смолист бор, който индианците употребявали за осветление.
83
Сакиток (zaquitoc) — сак (zac) — бял; кит (quit) — режа; ок (oc) — остър. Бял нож.
84
Чай (chay) — обсидиан, стъкловидно вещество, черен вулканичен камък, за селяните — „камък от мълния“, от който индианците цепели малки режещи остриета, използувани като ножове и върхове на стрели.