(Древните истории на Киче) ((Древните истории на Киче))
- Автор: Вух Попол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румен Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «(Древните истории на Киче) ((Древните истории на Киче))». Краткое содержание книги:
— Откъде си донесла всичката тая царевица? Нима си обрала нашата нива и цялата си я донесла тук? Ще ида начаса да видя — рече старицата и се запъти да види нивата.
Но единственият царевичен стрък още си стоеше там и също тъй се виждаше мястото, гдето е била мрежата досами стръка.91 Тогава старицата се върна бързо-бързо вкъщи и каза на момичето:
— Това е достатъчно доказателство, че наистина си моя снаха. Ще видя сега твоите творения, които носиш в утробата си и които също са мъдри — каза на момичето.
ГЛАВА V
Ще разкажем сега за раждането на Хунахпу и Шбаланке. Тук прочее ще кажем как стана тяхното раждане.
Когато дойде денят на тяхното раждане, роди девойката, която се казваше Шкик, но бабата не ги видя, когато се родиха. Мигом бяха родени двете момчета, наречени Хунахпу и Шбаланке. Там в гората бяха родени.
После дойдоха в къщата, ала не можеха да заспят.
— Върви да ги хвърлиш навън — рече старицата, — защото наистина много викат.
И веднага отидоха да ги сложат върху един мравуняк. Там заспаха спокойно. После ги махнаха от онова място и ги сложиха върху тръните.
Добре, но Хунбац и Хунчоуен искаха те да умрат още там, върху мравуняка, или да умрат върху тръните. Тъй го желаеха поради омразата и завистта, която изпитваха към тях Хунбац и Хунчоуен.
Отначало отказваха да приемат в къщата своите по-малки братя; не ги познаваха и така те израснаха в полето.
Хунбац и Хунчоуен бяха големи свирци и певци; бяха израснали сред много трудности и неволи и минаха през много мъки, но станаха много мъдри. Бяха едновременно флейтисти, певци, художници и ваятели; всичко знаеха да вършат.
Имаха съзнание за своето раждане и знаеха също, че бяха приемниците на бащите си, ония, които отидоха в Шибалба и умряха там. Прочее големи мъдреци бяха Хунбац и Хунчоуен и в себе си знаеха всичко, отнасящо се до раждането на своите по-малки братя. Въпреки това не показваха мъдростта си поради завистта, която хранеха към тях, понеже сърцата им бяха изпълнени от зла воля към тях, без Хунахпу и Шбаланке да са ги обидили с нещо.
Последните се занимаваха само да стрелят с духателна тръба всеки ден; не бяха обичани нито от бабата, нито от Хунбац, нито от Хунчоуен. Не им даваха да ядат; само когато яденето беше свършило и се бяха нахранили Хунбац и Хунчоуен, тогава идваха те. Ала не се сърдеха, нито се гневяха, а понасяха мълчаливо, защото познаваха своето положение и си даваха ясно сметка за всичко. Носеха си птичетата всеки ден, когато идваха, а Хунбац и Хунчоуен ги изяждаха, без да дадат нищо на някого от двамата, Хунахпу и Шбаланке.
Единственото занимание на Хунбац и Хунчоуен беше да свирят на флейта и да пеят.
И веднъж, когато Хунахпу и Шбаланке дойдоха, без да донесат никакво птиче, влязоха (в къщата) и бабата се разгневи.
— Защо не носите птичета? — каза тя на Хунахпу и Шбаланке.
А те отговориха:
— Там е работата, бабо наша, че птичките останаха заклещени на дървото, а ние не можем да се покачим да ги вземем, обична бабо. Ако нашите по-големи братя тъй искат, нека дойдат с нас и да вземат да свалят птичетата — рекоха.
— Добре — казаха по-големите братя, отговаряйки, — ще дойдем с вас на съмване.
Допитаха се тогава двамата един друг как да победят Хунбац и Хунчоуен.
— Само ще променим тяхната природа, тяхната външност; да се изпълни тъй нашата дума заради многото страдания, които са ни причинявали. Те желаеха да умрем, да се погубим ние — техните по-малки братя. В себе си ни имаха за момчета. За всичко това ще ги победим и ще им дадем добър урок. — Тъй си казваха, докато се отправяха към дървото, наречено канте.92
Вървяха и стреляха с духателни тръби, придружаваха ги техните по-големи братя. Не беше възможно да се преброят птичетата, които пееха на дървото, и техните по-големи братя се чудеха, като гледаха толкова много птичета. Птичета имаше, ала нито едно-едничко не падаше до дървото.
— Нашите птичета не падат на земята. Идете да ги свалите — казаха на по-големите си братя.
— Много добре — отговориха те. И веднага се качиха на дървото, но дървото порасна и стволът му се удебели. После понечиха да слязат Хунбац и Хунчоуен, но вече не можаха да се спуснат от върха на дървото.
Тогава възкликнаха от върха на дървото:
— Какво ни се случи, братя наши? Горко ни! От това дърво ни дострашава само като го погледнем, о братя наши! — рекоха те от върха на дървото.
91
У колибал кат чуше (u qolibal cat chuxe) — Брасьор и Хименес не превеждат „чуше“ — досами, току до.
92
Канте (cante) — жълто дърво, Gliricidia sepium. Дърво, от чиито корени маянците добивали вещество с жълт цвят, според „Мотулския речник“. В Юкатан е известно с името сак-яб (Zac-yab), а в Централна Америка — с името „майка на какаото“.