(Древните истории на Киче) ((Древните истории на Киче))

— Кой ни стори тая измама? — рекоха. Без съмнение сториха го всички малки и големи животни — пумата, ягуарът, еленът, заекът, дивата котка, койотът, глиганът, коатито, малките птичета, големите птичета; те го сториха и само за една нощ го направиха.

Веднага започнаха да подготвят отново нивата и да разчистват земята и отсечените дървета. После обсъдиха помежду си какво да правят с отсечените дънери и оскубаните треви.

— Сега ще пазим нашата нива, навярно ще можем да издебнем кой идва да прави цялата тая пакост — рекоха, като обсъждаха помежду си.

И сетне се върнаха у дома си.

— Виждате ли, бабо, как са се подиграли с нас? Нашата нива, която бяхме обработили, станала голямо стърнище и гъста гора. Така я заварихме, когато стигнахме там преди малко, бабо — рекоха на своята баба и на своята майка. — Но ще се върнем там и цяла нощ ще пазим, защото не е справедливо да ни правят такива неща — казаха.

После се облякоха и веднага отидоха пак на своята нива с отсечени дървета и там се скриха, потулиха се в тъмното.

Събраха се тогава всички животни, по едно от всеки вид се събра с всички останали малки и големи животни. И беше точно среднощ, когато дойдоха, и всички говореха и казваха така на своите езици: „Вдигнете се, дървета! Вдигнете се, увивни!“

Тъй казваха, когато дойдоха и се струпаха под дърветата и под увивните, и полека-лека се приближиха, докато се показаха пред очите им (на Хунахпу и Шбаланке).

Първи бяха пумата и ягуарът и те понечиха да ги хванат, ала не се дадоха. После приближиха до елена и до заека, успяха само да ги хванат за опашките, само им ги откъснаха. Опашката на елена остана в ръцете им и по тази причина опашките на елена и на заека са къси.

Дивата котка, койотът, глиганът също не се предадоха. Всички животни минаха пред Хунахпу и Шбаланке, чиито сърца пламтяха от гняв, защото не можеха да ги хванат.

Ала най-сетне дойде друго, скоком дойде, и него, което беше мишката, начаса го хванаха и го увиха в платно. И след като го уловиха, стиснаха му главата и понечиха да го удушат, изгориха му опашката в огъня и оттогава мишата опашка няма косми; и също поискаха да го ударят през очите двете момчета Хунахпу и Шбаланке.

И рече мишката:

— Аз не трябва да умра от вашите ръце. Също и вашата служба не е да сеете нива.

— Какво ни разправяш ти сега? — рекоха момчетата на мишката.

— Пуснете ме малко, че в гърдите си имам нещо да ви кажа и ще ви го кажа веднага, но преди това ми дайте нещо за ядене — рече мишката.

— После ще ти дадем ядене, но първо говори — отвърнаха й те.

— Добре. Ще знаете, че притежанията на вашите бащи — Хун-Хунахпу и Уукуб-Хунахпу, тъй наречени, тези, които умряха в Шибалба, — сиреч принадлежностите, с които играеха, останаха и са окачени там под покрива на къщата: халката, ръкавиците и топката. Обаче вашата баба не иска да ви ги покаже, тъй като заради тях умряха вашите бащи.