Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
Якоб се спря на няколко метра от стената до една посребрена чешмичка. Той подхвърли топката във въздуха и я удари право нагоре на голяма височина.
— Тук е добре — каза той, докато чакаше топката да падне. — Тук ще е центърът. Аз съм с бухалката.
— Ти ми обеща!
— На кого е бухалката? Ами топката?
Въпреки протестите на Кити, естественият закон победи и Якоб зае позиция пред чешмичката. Кити се отдалечи малко, потърквайки топката в късите си гащи, както правеха играчите на крикет. Тя се обърна и погледна към Якоб с присвити оценяващи очи. Той удари с бухалката по тревата, ухили се безсмислено и се врътна обидено.
Кити започна да се засилва. Първо бавно, после набра скорост, с топка в шепата. Якоб удари по земята.
Кити извъртя ръка нагоре и пусна топката с дяволска скорост. Тя отскочи от настилката на алеята и се стрелна нагоре към чешмата.
Якоб замахна с бухалката. Уцели много точно. Топката изчезна над главата на Кити, високо, високо във въздуха, превърна се просто в една точка в небето… и накрая падна на земята по средата на парка зад нея.
Якоб затанцува триумфиращо. Кити го изгледа лошо. С тежка, прочувствена въздишка тя започна да се влачи натам, за да прибере топката.
Десет минути по-късно Кити бе хвърлила пет топки и беше отишла на пет екскурзии до другата страна на парка. Слънцето прежуряше. Беше прегряла, потна и побесняла. Когато най-после се върна с провлечени стъпки, тя демонстративно хвърли топката на тревата и се просна долу след нея.
— Май си малко изморена? — попита Якоб внимателно. — Почти успя да хванеш последната. — В отговор получи единствено саркастично изсумтяване. Якоб й предложи бухалката.
— Давай тогава ти.
— След секунда.
Известно време двамата седяха мълчаливо, гледайки движението на листата на дърветата, слушайки шума на колите от другата страна на стената. Голямо ято гарвани прелетяха в безредица над парка и се настаниха на един отдалечен дъб.
— Добре, че баба ми я няма — отбеляза Якоб. — Това нямаше да й хареса.
— Кое?
— Онези гарги.
— Защо?
Кити винаги бе изпитвала малко страх от бабата на Якоб — дребно, съсухрено същество с малки черни очички, разположени върху едно невероятно сбръчкано лице. Тя никога не ставаше от стола си на най-топлото място в кухнята и миришеше силно на червен пипер и кисело зеле. Якоб твърдеше, че била на сто и две години.
Той перна един бръмбар от една тревичка.
— Би сметнала, че са духове. Слуги на магьосниците. Това е една от любимите им форми, според нея. Все неща, които е научила от нейната майка, която дошла тук от Прага. Мрази прозорците да се оставят отворени през нощта, независимо колко е горещо. — Якоб заговори със състарен, треперещ глас: „Затвори го, момче! През него влизат демоните“. Пълна е с такива истории.
Кити се намръщи.
— Тогава значи не вярваш в демони?
— Разбира се, че вярвам! Откъде иначе, мислиш, магьосниците взимат силата си? Всичко го има в книгите със заклинания, които ни пращат да подвързваме и надписваме. Това е магията. Магьосниците продават душите си, а в замяна демоните им помагат — ако направят заклинанията правилно. Ако не успеят, демоните веднага ги убиват. Кой би искал да е магьосник? Аз не, дори и срещу всичките им скъпоценности.
Кити лежа няколко минути по гръб, гледайки облаците. Хрумна й идея.
— Нека да си го изясня… — започна тя. — При условие, че баща ти и неговият баща преди него винаги са работили над книгите със заклинания за магьосниците, те трябва да са прочели много заклинания, нали? Тогава това означава…
— Виждам накъде биеш. Да, трябва да са видели някои неща, достатъчно, за да знаят как да се пазят от това, по един или друг начин. Но голяма част е написана на странни езици и ти трябва повече, отколкото само думите; мисля, че трябва да се рисуват разни работи, трябва да се научат смеси и най-различни други ужасни неща, ако ще овладяваш демоните. Не е нещо, от което един почтен човек би искал да е част; баща ми просто си трае и прави книгите. — Той въздъхна: — И все пак, хората винаги са приемали, че семейството ми е вътре във всичко това. След като магьосниците загубиха властта в Прага, един от чичовците на дядо ми е бил преследван от тълпата и изхвърлен през висок прозорец. Паднал върху покрив и умрял. Скоро след това дядо дошъл в Англия и отново се захванал с бизнеса. Тук било по-безопасно за него. Както и да е… — Той стана и се протегна. — Много се съмнявам, че онези гарвани са демони. Какво ще правят на дървото? Хайде! — Той й подхвърли топката. — Твой ред е и се басирам, че ще изпуснеш първата топка.