Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Най-сетне той като че загуби търпение и каза горчиво:
— Нима не искате да станете моя малка женичка?
Тя прошепна през пръстите си:
— Не съм ли вече ваша?
Той отговори леко начумерен:
— Но не, мила, не се подигравайте с мене.
Тя съвсем се развълнува от недоволния му тон и веднага се обърна към него да му поиска извинение.
Той я сграбчи буйно, страстно, като че зажаднял за нея. Обсипа лицето и шията й с бързи, хапливи, безумни целувки, зашемети я с милувки. Жана разпери ръце и не се възпротиви вече на неговото насилие, без да съзнава какво прави самата тя, нито какво прави той, с помътена мисъл, неразбираща нищо. Но внезапно я прониза остра болка и тя застена сгърчена в ръцете му, докато той грубо я облада.
Какво стана после? Съвсем не си спомняше, защото загуби съзнание; усещаше само на устните си град от нежни, признателни целувки.
После като че ли той й каза нещо и тя му отговори. Той се опита да я прегърне пак, но тя го отблъсна с ужас. Отбранявайки се, докосна гърдите си до същите гъсти косми, които бе усетила до крака си, и се отдръпна назад изненадана.
Жюлиен се умори да я моли безуспешно и легна неподвижно на гръб.
А Жана се замисли. Отчаяна до дън душа, бленувала съвсем друг вид опиянение, разочарована в най-свидното си очакване, в разбитото си щастие, тя си каза: „Ето, значи, какво нарича той да бъда негова жена. Това било! Това!“
И дълго лежа така, отчаяна, зареяла поглед в старинната легенда за любовта, изобразена на тапетите по стените, които обкръжаваха стаята й.
Жюлиен мълчеше и не помръдваше. Тя бавно извърна поглед към него и видя, че спи. С полуотворена уста и спокойно изражение той спеше. Спеше!
Тя не можеше да повярва, почувствува се възмутена и оскърбена от този сън повече, отколкото от грубостта му. Той се бе отнесъл с нея като с първата случайна жена. Как можеше да спи в подобна нощ? Нима в това, което стана между тях, нямаше нищо изненадващо за него? О, тя би предпочела той да я бие, да я насилва, да я наранява до изгубване на съзнание с противните си ласки.
Лежеше неподвижна, подпряна на лакът, наведена над него, заслушана в лекото дишане, което излизаше измежду устните му и от време на време заприличваше на хълцане.
Наистана ден, отначало мътен, после светъл, розов, блестящ. Жюлиен отвори очи, прозина се, протегна се, погледна жена си, усмихна й се и попита:
— Добре ли спа, миличка?
Жана забеляза, че той й говори вече на „ти“ и отвърна:
— Да. А вие?
— О! Аз ли, отлично! — каза той.
После се обърна към нея, целуна я и започна спокойно да разговаря. Развиваше й проекти за бъдещия им живот, планове за спестявания и тази дума, спомената няколко пъти, учудваше Жана. Тя го слушаше, без да схваща напълно смисъла на думите му, гледаше го и през главата й минаваха и едва докосваха ума й хиляди мимолетни мисли.
Удари осем часът.
— Хайде — каза той, — трябва да ставаме. Смешно ще бъде, ако стоим дълго в леглото.
И той стана пръв. Когато се облече, мило помогна на жена си във всички дребни подробности на тоалета й, като не й позволи да извика Розали.
Преди да излезе от стаята, той я задържа:
— Знаеш ли, насаме можем да си говорим на „ти“, но пред родителите ти е по-добре да почакаме малко. Когато се върнем от сватбеното пътешествие, ще бъде съвсем естествено.
Тя слезе едва за закуска. И денят протече както винаги, сякаш нищо ново не беше се случило. Само в къщи имаше един мъж повече.
V
Четири дни по-късно пристигна колата, която щеше да ги откара в Марсилия.
След първата тревожна нощ Жана успя да привикне със съприкосновението на Жюлиен, с целувките и нежните му ласки, но отвращението й към по-близки отношения не се намали.
Тя го харесваше, обичаше го и пак се почувствува щастлива и весела.
Сбогуваха се набързо, без да се разтъжат. Само баронесата изглеждаше развълнувана; когато колата тръгваше, тя сложи в ръката на дъщеря си голяма кесия, тежка като олово.
— За дребните ти женски разноски — каза тя.
Жана пусна кесията в джоба си и конете препуснаха.
Привечер Жюлиен й каза:
— Колко пари ти даде майка ти?
Тя бе забравила вече за това и изсипа парите на коленете си. Те се разляха като златна вълна — две хиляди франка. Жана плесна с ръце.
— Ще харча лудо! — каза тя и прибра парите.
След осемдневно пътуване в ужасна жега пристигнаха в Марсилия. А на следния ден малкият параход „Крал Луи“, който отиваше през Аячо в Неапол, ги отнасяше към Корсика.
Корсика! Шубраци! Бандити! Планини! Родината на Наполеон! На Жана й се струваше, че излиза от действителността, за да навлезе съвсем будна в някакъв сън.