Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
От две големи бъчви, обкръжени с горящи факли, наливаха на тълпата да пие. Две слугини непрекъснато плакнеха в едно ведро чашите и купичките и още мокри от водата, ги подлагаха под кранчетата, откъдето течеше алената струя на виното или златната на сидъра. А жадните танцьори, спокойните старци и запотените девойки се притискаха, протягаха ръце, за да грабнат на свой ред някоя чаша, и отметнали назад глави, гаврътваха на един дъх любимото питие.
На една маса имаше хляб, масло, сирене и колбаси. От време на време хапваха по залък и тази здрава и буйна веселба под свода на осветените листа будеше у унилите сътрапезници в господарския дом желание и те да танцуват, да пият от издутите бъчви, да хапнат резен хляб с масло и глава суров лук.
Кметът отмерваше такта с ножа си и се провикна:
— Дявол да го вземе! Разкошно нещо — също като сватбата в Ганаш.
Сред гостите пробягна сдържан смях. Но абат Пико, естествен враг на гражданската власт, отвърна:
— Искате да кажете сватбата в Кана.
Другият не прие наставлението.
— Не, господин абат, знам какво говоря, щом казвам Ганаш, мисля за Ганаш.
Гостите станаха от масата и преминаха в салона. После се смесиха за малко с развеселената тълпа. А след това поканените се разотидоха. Баронът и баронесата тихо се препираха за нещо. По-задъхана от когато и да било, госпожа Аделаид отказваше да изпълни искането на мъжа си. Най-сетне тя издума почти на висок глас:
— Не, приятелю, не мога, не знам как да подхвана.
Тогава бащата се отдръпна рязко и се приближи до Жана.
— Да се поразходим ли заедно, моето момиче?
— Щом искаш, татко — отвърна Жана, съвсем развълнувана.
Излязоха. От вратата още ги лъхна остър ветрец откъм морето, студен летен вятър, предвестник на есента.
По небето се гонеха облаци. Те ту забулваха, ту откриваха звездите.
Хванал дъщеря си под ръка, баронът нежно стискаше пръстите й. Изглеждаше смутен, колебаеше се. Най-сетне се реши:
— Мое дете, трябва да изпълня трудна задача, която се падаше на майка ти. Но понеже тя се отказва, трябва да я заместя аз. Не знам какво знаеш по въпросите за битието. Има тайни, които човек грижливо крие от децата, особено от момичетата, защото те трябва да останат душевно чисти, безупречно чисти до часа, когато ги даваме в ръцете на мъжа, който ще има грижа за щастието им. Негов дълг е да вдигне булото, хвърлено над сладката тайна на живота. Но ако никаква догадка още не е докоснала девойките, те често се бунтуват пред малко грубата действителност, която се крие зад мечтите. С наранена душа, с наранено тяло дори, те отказват да дадат на съпруга си това, за което човешкият и природният закон му дават безусловно право. Не мога да ти кажа нищо повече, мила, не забравяй само едно — ти цяла принадлежиш на съпруга си.
Какво знаеше всъщност Жана? За какво се досещаше? Разтрепера се, налегна я печал, тягостна и мъчителна като предчувствие.
Прибраха се. На вратата на салона ги чакаше изненада, Госпожа Аделаид хълцаше на гърдите на Жюлиен. Сълзите и шумните й ридания, като че раздухвани с ковашки мях, излизаха едновременно от носа, устата и очите й. Озадачен, несръчен, младият мъж придържаше отпуснатата в ръцете му дебела жена, която му поверяваше своята скъпа, мъничка, обожаема дъщеря.
Баронът се спусна към нея.
— О, без сцени, без разнежване, моля ви!
Той сграбчи жена си и я настани в креслото, докато тя бършеше лицето си. После баронът се обърна към Жана:
— Хайде, моето момиче, целуни бърже майка си и иди да си легнеш.
Жана прегърна родителите си и избяга, готова самата тя да се разплаче.
Леля Лизон се беше оттеглила в стаята си. Баронът и жена му останаха сами с Жюлиен. И тримата се чувствуваха тъй неловко, че не можеха да кажат ни дума. Двамата мъже стояха прави във вечерните си костюми и гледаха разсеяно, а госпожа Аделаид, отпусната в креслото, преглъщаше още сълзите си. Стана им непоносимо стеснително и баронът заговори за пътешествието, което щяха да предприемат младите след няколко дни.